Русия ще поддържа сигурността на своите сирийски бази в краткосрочен план след падането на режима на Башар Асад, но изразява дългосрочна несигурност относно бъдещето им. Тяхната загуба би подкопала способността на Москва да проектира мощ в Средиземно море и да поддържа военната си логистика в Африка. Това анализира американският мозъчен тръст Институт за изучаване на войната (ISW) относно бъдещето на руските сили в региона. Основното заключение е, че те ще се изтеглят от Сирия, където заедно с Иран подкрепяха до последно Асад, към ключови позиции в Либия или Судан.
Руснаците през годините изградиха 6 военни бази в Сирия, като най-важните от тях са военновъздушната в Хмеймим, провинция Латакия, и военноморската в Тартус - на средиземноморското крайбрежие: САТЕЛИТНИ СНИМКИ: Русия бяга от двете си най-важни бази в Сирия.
След като бунтовниците, водени основно от "Хаят Тахрир аш-Шам", превзеха столицата Дамаск, а Асад избяга в Москва, Руската федерация е успяла да договори гаранции за сигурност за военните си бази.
Снимка: Getty Images
Изтегляне от Сирия, но и проблеми с Либия
Русия се подготвя да премести някои активи от Сирия, въпреки че не е предприела стъпки, които да сигнализират, че предстои пълно изтегляне. Такова всъщност започна още когато се виждаше, че режимът на Асад едва се крепи при офанзивата на бунтовниците.
Още: ЕС: Принудителното връщане на бежанците в Сирия засега е невъзможно
Кремъл работи за договаряне на дългосрочно решение за базите със сирийското преходно правителство. Смята се, че вече има „неофициално“ споразумение, което да ѝ позволи да запази въздушната си база в Хмеймим и военноморската в Тартус. Руските официални лица и свързаните с тях медии бързо смекчиха описанията на сирийските бунтовници от „терористи“ на „опозиция“, за да създадат условия за диалог. Кремъл обаче изрази несигурност относно стабилността на евентуални сделки с новите власти в Сирия. "Трудно да се предвиди“ какво ще се случи в страната, отбеляза Песков - т.е. изчаква се да се види как ще протекат събитията с новата власт.
Russian column of 130+ vehicles reportedly passing from the east of the Euphrates river-territory belonging to the SDF-to the port of Tartus, Syria. pic.twitter.com/BpBOb7j4Go
— WarTranslated (Dmitri) (@wartranslated) December 13, 2024
Тартус е единствената официална руска военноморска база в чужбина и Русия я използва за проектиране на мощ в Средиземно море за различни цели. Москва изгради присъствието си там преди пълномащабното нахлуване в Украйна през 2022 г., за да противодейства, възпира и наблюдава евентуални операции на НАТО в Средиземно море, по-специално самолетоносачи. Базата също така свързва черноморските активи на Русия със Средиземно море, въпреки че затварянето на турските проливи прекъсна тази връзка за времето на руската война в Украйна.
Още: Временното правителство в Сирия обеща върховенство на закона
Снимка: Getty Images
Загубата на руския отпечатък в Сирия незабавно би прекъснала ротациите на Руския африкански корпус и усилията за снабдяване в Африка, защото базите в Сирия са хъбове за доставки към Либия и Субсахарска Африка. Те биха служили за подобна цел, ако Русия някога си осигури дълго търсената база в Судан.
За Африканския корпус четете повече тук: Какво става с мощта на Русия по южния фланг на НАТО, ако бунтовниците в Сирия свалят Асад? (ВИДЕО).
Ролята на Турция
Москва вероятно ще се насочи към Либия, но Кремъл е изправен пред политически пречки, които правят уязвима дългосрочната позиция на Русия в северноафриканската страна. Либия е единствената страна с руско военно присъствие в Африка, до която руските товарни самолети могат да достигнат директно от Русия, без да презареждат с гориво. По-тежките товарни самолети могат да достигнат там само чрез прелитане над турското въздушно пространство. Този проблем с обхвата ще увеличи политическото влияние, което Турция ще има върху Русия, или практическите разходи за подкрепа на руските операции в Африка, ако повече товарни самолети спират да презареждат с гориво на други летища, анализира ISW.
Още: Иво Инджев: Най-кървавият режим в Сирия си отиде с най-малко кръв
Кремъл вече е увеличил ролята на Либия като оперативен възел за различните операции на Африканския корпус в Субсахарска Африка през 2024 г. Русия изпрати най-малко 1000 войници и 6000 тона оборудване в Либия - през Сирия - през март и април 2024 г. След това Африканският корпус изпрати част от тези войници и оборудване в страните на юг от Сахара. Тази година Русия извърши и ремонт в няколко бази в Либия, за да настани товарни самолети и да разшири капацитета за съхранение.
Снимка: Getty Images
Новомодернизираните военни съоръжения на Русия в Либия биха могли да поемат част от руския логистичен трафик, който преди това минаваше през Сирия. Свързани с ЧВК "Вагнер" източници съобщиха на френското списание Jeune Afrique на 9 декември, че Москва може да разшири използването на летищата в близост до Бенгази. Това вероятно се отнася за военновъздушната база "Ал Хадим", която се намира на около 100 км от пристанищния град. The Telegraph съобщава, че през 2024 г. Русия значително е обновила три други военновъздушни бази - "Ал Кардабия" и "Ал Джуфра" в Централна Либия и "Брак ал Шати" в югозападната част на страната. Става въпрос за обновяване на летищните писти, за да се разширят те и да се даде възможност за кацане на товарни самолети Ил-76. И трите бази обаче се намират на до 650 км по-далеч от Русия, което означава, че самолетите ще трябва да носят по-малко товари, за да бъдат в обсега на директните полети.
Още: Любомир Кючуков: Геополитиката измести идеологията - светът през 2024 г. в 20 минути (ВИДЕО)
Предполага се, че тези ремонти са част от подобренията, които Кремъл обеща на либийския военачалник Халифа Хафтар през 2023 г. в замяна на постоянни руски права за акостиране в Тобрук. Хафтар и Кремъл не са обявили официално споразумение, но руска военноморска база в Тобрук би помогнала да се компенсира негативното логистично и стратегическо въздействие на загубата на Тартус от страна на Москва.
Полският институт за международни отношения оценява през май 2024 г., че Русия може би вече е започнала да модернизира инфраструктурата в Тобрук за бъдеща военноморска база. През септември 2023 г. The Wall Street Journal съобщава, че руски официални лица твърдят как Тобрук вече е в състояние да поддържа зареждането с гориво, снабдяването и ремонта на военните руски кораби. През ноември 2023 г. Bloomberg съобщава, че пристанището към онзи момент все пак е недостатъчно за използване за постоянна база.
Снимка: Getty Images
Още: Русия притиснала Асад да напусне Сирия, за да не завърши като Кадафи. Путин бесен на разузнаването
Кремъл обаче е изправен пред политически пречки, които правят уязвима дългосрочното положение в Либия. Причината е Халифа Хафтар, тъй като Русия няма официално историческо споразумение с Триполи, а замразената гражданска война там понастоящем пречи на Кремъл да постигне по-солидно споразумение с единно правителство. Този факт, по същество, прави всяка руска база в Либия уязвима за същата съдба като тези в Сирия, ако режимът на Хафтар се срине.
Основни играчи като Обединените арабски емирства (ОАЕ) и САЩ могат да възпрепятстват Русия в Либия. ОАЕ са основният покровител на Хафтар и вероятно ще трябва поне мълчаливо да му позволят да се съгласи с руска военноморска база. През последните години Съединените щати увеличиха контактите си с Хафтар и го притиснаха да намали връзките си с Русия. В рамките на тези дискусии американски служители изрично предупредиха военачалника да не приема руска военноморска база. Активността на САЩ стимулира Хафтар да избегне ответни мерки от страна на Вашингтон.
Судан: положението за Русия пак се клати
Руската федерация може да увеличи малката, но вече нарастваща роля на Порт Судан в логистичната си мрежа и стратегическите си цели за проектиране на мощ, въпреки че Кремъл също е изправен пред политически уязвимости в разкъсвания от война Судан.
Снимка: Getty Images
От април 2024 г. Кремъл увеличава подкрепата за Суданските въоръжени сили (СВС) под ръководството на Абдел Фатах ал-Бурхан, които се сражават с паравоенните Сили за бърза подкрепа (СБП) под наставничеството на Хемедти (Мохамед Дагало), в замяна на обещания за съживяване на спряната през 2017 г. сделка за военноморска база в Червено море. Там трябва да бъдат настанени до 300 руски военнослужещи и четири кораба. В края на май помощник-главнокомандващият на СВС заяви, че Судан и Русия скоро ще подпишат редица военни и икономически споразумения, за да финализират "размяната". През август судански медии съобщиха, че страните все още финализират аспектите на сделката, свързани с условията на базата и предоставянето на руски изтребители.
Още: Ердоган към Блинкен: Турция няма да позволи на ПКК да се възползва от ситуацията в Сирия
Русия отдавна се стреми да има пристанище в Червено море, за да защити икономическите си интереси в региона и да подобри военната си позиция спрямо Запада в Средиземно море и Индийския океан. Кралският институт на обединените служби оценява, че военноморската база в Судан би помогнала на Русия да се позиционира като опора срещу предполагаемите заплахи за морската сигурност в Червено море и Индийския океан и би служила като местен логистичен център за дейността ѝ в Судан.
Москва вероятно вече е започнала да включва ограничения си капацитет в Порт Судан в логистичната си мрежа. Свързаната с ЧВК "Вагнер" и санкционирана от САЩ руска военна товарна авиокомпания Avicaon Zitotrans изпрати няколко товарни полета с Ил-76ТД от Русия до Порт Судан от август насам.
Снимка: Getty Images
Кремъл е изправен пред политическа уязвимост в Судан, подобна на тази в Либия - факт, който ограничава способността ѝ бързо да разшири дейността си в източноафриканската страна, за да замени Сирия в краткосрочен план. Судан е в разгара на гражданска война и няма единно правителство, което да може бързо да даде ход на преговорите или да предложи дългосрочни гаранции. Този конфликт вече е подкопавал плановете на Москва за базиране през предходните години, тъй като различни военни и преходни правителства постоянно предоговаряха сделката, а правителствените промени спираха всякакво изпълнение. Не е ясно дали в момента Порт Судан е в състояние да приема руски военни кораби.
Още: Ролята на Русия във войната в Судан и сваленият самолет с оръжия: Грешка или нещо друго?
САЩ и други страни оказват натиск върху суданските лидери да отхвърлят всяко споразумение за руска военноморска база. Представителите на Суданските въоръжени сили отхвърлят особено увертюрите на Иран за военноморска база, за да не отчуждят историческите си съюзници - Египет и Саудитска Арабия, както и западните държави.
Неуспехът на Москва да укрепи режима на Башар Асад вреди на глобалното възприемане на Русия като ефективен партньор, което може да подкопае партньорствата на Кремъл с африканските автократи и руското икономическо, военно и политическо влияние в Африка, смятат експертите от американския мозъчен тръст.
Още: Под прикритие: Орбан и Путин играят заедно в Африка?
