След като месеци наред залъгваха светските си критици, ислямистките политици в Тунис и Египет започнаха да разкриват доколко мюсюлмански според тях трябва да бъдат страните им. Първите сигнали са, че ислямистите искат по-голяма роля на религията, отколкото признаваха досега. Ислямистки партии победиха на първите свободни избори в двете страни през последните месеци, след като наблягаха в кампаниите си върху готовността да работят със секуларистите, с които заедно са се борили по време на въстанията през Арабската пролет срещу десетилетните диктатури.
С приближаването на политическите крайни срокове и тунизийската коалиция, водена от реформистката ислямистка партия "Ан Нахда", и ръководителят на влиятелното египетско движение "Мюсюлмански братя", направиха изявления тази седмица, които разкриха засилен акцент върху ролята на исляма в управлението на държавата. "Народната листа" - коалиционен член на "Ан Нахда", който трябва да напише новата конституция на Тунис, обяви в началото на седмицата своя проект, наречен "Ислямът - принципният източник на законодателството" - израз, под който се разбират законите, основани на моралния и юридически кодекс Шериат. Лидерът на египетските "Мюсюлмански братя" Мохамед Бадие каза, че групировката иска президент с "ислямски произход". Този термин е неясен, но не толкова, колкото помирителните приказки за "консенсусен кандидат", за който повечето партии говориха досега.
Секуларистите в двете страни предупредиха гласоподавателите да не се доверяват на ислямистите, а тези фини промени можеше да са взаимствани направо от най-лошите светски сценарии, според които ислямистите постепенно внасят все повече религия в политическата и законодателната система.
ОБЕЩАНИЯТА НА ГАНУШИ
Лидерът на "Ан Нахда" Рашид Гануши, виден мюсюлмански реформатор през годините на изгнанието си в Лондон, успокои секуларистите миналата година, като се съгласи с тях Член първи на тунизийската конституция да остане непроменен. Членът, който гласи, че езикът на Тунис е арабският, а религията - ислямът, е просто описание на реалността без каквито и да било законови последствия, каза той през ноември. "Няма да има друго упоменаване на религията в конституцията", увери той светските си критици.
В проектоконституцията ислямът е описан като религията на Тунис и принципният източник на нейното законодателство. "Използването на Шериата като принципен източник на законодателството ще гарантира свободата, справедливостта, социалното равенство, консултациите, човешките права и достойнството на целия народ - на мъже и жени", се посочва в проекта.
Споменаването на Шериата означава, че всички закони ще трябва да бъдат съобразени с исляма - условие, което откриваме в много конституции в мюсюлмански страни. Това може да се тълкува широко или строго, ако парламентаристите, които обсъждат законодателството, наложат по-тясно разбиране на исляма. Реакцията в Тунис към проектоконституцията засега е сдържана, защото Гануши тепърва планира пресконференция, на която вероятно да обяви позицията на "Ан Нахда". Хашми Хамди, който подкрепяше "Ан Нахда", преди да създаде Народна листа, твърди, че проектът е по-ислямистки от очакваното, защото "хората, които гласуваха за нас, са консервативни и искат Шериатът да е принципният източник на конституцията".
ПОЛИТИКАТА В ЕГИПЕТ, СВЪРЗАНА С ПРЕЗИДЕНТСКИТЕ ИЗБОРИ
"Мюсюлмански братя" в Египет решиха да не издигат свой кандидат за президентските избори през юни и досега твърдяха, че искат приемлива за всички кандидатура. Дори Емад Абдел Гафур, председател на водещата салафитска ислямистка партия "Ан Нур" каза това преди две седмици. Той сподели, че споменаването на Шериата в конституцията на Египет трябва да се запази, без да бъде задълбочавано, както призоваха по-твърдолинейни салафити. Бадие обаче каза пред печатния орган на Партията за свобода и справедливост на "Мюсюлманските братя", че "кандидатът трябва да има ислямски произход". "Ясно е, че "Мюсюлманските братя" искат сега да кажат тежката си дума в надпреварата и да подкрепят някой, който е в унисон с ислямските ценности и разбира ислямското право", каза Шади Хамид, експерт по ислямистки групи,който работи в центъра Брукингс в Доха. "Това ще повлияе много на надпреварата".
Коментарите на Бадие изглежда изключват подкрепата на "Мюсюлманските братя" за Амр Муса, бивш външен министър на Египет и генерален секретар на Арабската лига, смятан за един от фаворитите за президент. Разположена между двете страни, Либия също преобразува политическата си система, след като свали от власт Муамар Кадафи, но все още не е организирала избори и не е започнала работа по нова конституция. Председателят на управляващия Преходен национален съвет Мустафа Абдул Джалил каза, че Триполи ще възприеме Шериата като основа на своите закони. Стотици членове на либийските "Мюсюлмански братя" и салафити участваха в демонстрации миналия месец с искане да бъде въведен Шериатът.
Ройтерс /БТА
