Петя Симеонова е клиничен психолог и автор в Actualno.com. Специалист по тревожни разстройства, паника и агорафобия. Консултира хора с личностни проблеми и желание за духовно, емоционално и физическо развитие.
Жената пред мен е нежна, някък прозрачна и почти безкръвна сякаш..
Говори тихо, извинително, налага се да напрягам слух до последно, за да я чувам.
Моля я да говори по-високо, а тя ме гледа учудено..
- Има ли нещо?- питам.
- Ами.. не мога по-високо да говоря, освен това духовните хора не правят така, показва липса на осъзнатост, като цяло..
Тук е мой ред да гледам учудено и постепенно започват да излизат различни неща в разговора ни, такива, които дават отговори.
- Защо реши така?- не се предавам и искам да разбера повече за горната идея.
- Моят духовен учител ми го каза, работихме заедно, около три години.
Продължаваме разговора за духовността, що е това и как я разбира и практикува моята клиентка.
Споделя ми, че се занимава с духовни практики от години, но видимо не изглежда да е щастлива, както обещават повечето от тях, а проблемите с които се обърна към мен са доста...
Разказва за непрестанното чувство за вина с което живее и усещането, че никога не се справя добре с нищо, явно прави грешки, грешни изводи, грешни избори, като цяло е грешна и затова.
- Аз самата съм била зачената по погрешка, явно така си го нося - тъжно се усмихва жената срещу мен - Но опитвам да живея духовно, да прощавам, да съм позитивна и да не мисля лоши неща.
- Успяваш ли? - питам директно, загубила бройката на думата “грешка” и вариациите и в монолога на дамата.
- Ами..не винаги, но се старая, наистина много сериозно съм тръгнала по пътя на духовното развитие.
След сесията стоях дълго замислена.
Прословутата духовност, дето я слушаме и ни се натрапва отвсякъде...
Гурута, духовни учители, просветени, просветлени, извисени и всякъкви други разбиращи хора, знаещи неща, които ние останалите простосмъртни не владеем, не сме на ниво и все нещо още е нужно да правим, че да стигнем до нужната висота...
Този филм съм го гледала, не, аз съм го играла и бях в главната роля.
Нека ви разкажа, обичам да разказвам истории, пък всеки да вземе нужното му.
Духовност, извисеност, осъзнатост и прочие думи, срещаме често в ежедневието си, нали?
Много хора тръгват по този път, включително и аз, преди години, с желание за себеразвитие, с желание да научиш нещо ново, да постигнеш онази лекота, вътрешен мир и спокойствие, за които сме чували.
Повече чували, отколкото срещали, уви..
И както всяко друго нещо в нашият свят и тук има няколко страни.
Често говоря за хармония, за приемане и ще продължа, защото видях през себе си, какво става, когато залитнем само в една посока, пренебрегвайки друга своя част.
Започнах сериозно с моите духовни търсения, щом се справих с паническото си разстройство и агорафобия, преди повече от десет години..
Продължавам до ден днешен и вероятно ще е така, докато дишам.
Имаше дълги моменти в самото начало, когато ми се струваше, че не съм достатъчно извисена, че трябва да обърна по-голямо внимание на “духовната част” от себе си и някък пренебрегвах физическата си същност...
Все не ми се струваше достатъчно обаче, исках и очаквах нещо повече, без да знам какво точно..
Заредиха се учения, семинари, групи за развитие, медитации, безкрайни разговори с хора уж “разбрали” вече, за какво иде реч.
Първите сигнали, че нещо куца, дойдоха с откритието, че совите май не са това, което са ( аз съм от поколението на филма” Туин Пийкс”), тоест нещо вътре в мен се бунтуваше, духовността да е това, което ми се представяше в много от случаите.
Съмненията се засилиха, когато забелязах, колко глинени са краката на някои от “учителите” и огромното разминаване, между техните думи и действия на практика.
И дойде разочарованието, но с него и още по-силно желание да открия истината и за какво действително става дума тук.
В някакъв момент установих, че имам непоносимост към месото, буквално ми се гадеше от него.
Това така чудесно се връзваше с всичко, което бях прочела, как месото е “тежка” енергия, как влияе на телата ни, как ни заземява, пардон, принизява, и ни пречи да сме физически пречистени, здрави и енергийно високи, че го спрях напълно и безапелационно.
Случайно съвпадение?
Едва ли.
Не докоснах месо под никаква форма през следващите 5 години, като поетапно изключвах от менюто си захар, кафе, сол, яйца, масло, сирене, кашкавал и т.н.
Списъкът се удължаваше непрекъснато..
Резултатът?
Все по-уморена, без тонус жена с усещане за “примка, около вратът”, гледаща “лошо” всеки ядящ “мъртва плът”, около нея, четяща огромно количество литература, но само специализирана, медитираща и правеща упражнения по график, с огромно чувство за вина, ако го наруши или недай си Боже, хапне нещо “забранено”, изцяло посветена на това да живее и да се храни, по определен начин, духовен начин.
И крайно нещастна..
Какво се беше случило?
Аз просто бях забравила, къде е златната среда, бях тотално загубила баланса и връзката с тялото и душата си, спрях да слушам единственият човек, знаещ всичко за мен отвътре и отвън-АЗ!
С години пренебрегвах всички сигнали на горкото ми тялото, което всячески се стараеше да ме накара да се осъзная и да чуя душата си, чрез болки, травми и откровенни нещастия.
Залитах в крайностти и ту бях изцяло посветена на духът, ту се инквизирах телесно с поредната доза “правилни” неща.
Докато не казах СТОП!
Бавно и на моменти болезнено, започнах да се връщам към себе си.
Осъзнах, че истинската духовност, не изисква “жертви”, че духовния човек, не се самобичува, не е нужно да медитира, покачен на връх в планината, че изобщо НЕ трябва да се откажа от всички удоволствия на физически свят или конкретна храна..
Дадох си сметка, че истински духовните хора, са топли и прекрасно земни, те се обичат и откровенно се радват на живота във всичките му проявления, ей така без причина и по препоръка..
Те се наслаждават еднакво, както на хубавата храна, така и на интересната книга, грижейки се едновременно за физическото и за нетленното си АЗ.
Че медитация може да бъде танц, а може да бъде и глътката ароматно кафе и няма нужда да става по график..
Установих, че тези хора, не натрапват тяхната духовност и разбирания на околните, не изискват, не налагат правила и ограничения, а заразяват с тих пример, без показна демонстрация.
Уверих се, че и тук няма “правилно” и “грешно”.
Който иска тръгва, върви, осъзнава, открива, експериментира, пада, става и продължава.
Защото моята духовност, не е по-духовна от твоята, просто сме на различни пътища.
_________________________________________________________
КОНТАКТИ:
psiholog@petyasimeonova.com
skype: petyasimeonova-psiholog
websait:http://www.petyasimeonova.com
https://www.facebook.com/PetyaClinicalPsychologist/
