Здравейте, г-жо Симеонова,
Прочетох с интерес рубриката ви!
Изглежда сте добър специалист и се надявам да обърнете внимание на моя проблем.
До 27 годишна възраст живеех съвсем нормално.
Тогава обаче получих първите си паник атаки.
Уплаших се много - болници, "Пиригов", сърцебиене, страх от най-лошото.
Изписаха ми антидепресант.
Не го пих - психиатърката прекара с мен точно 5 минути, стори си ми се абсурдно и ненадеждно да започвам с хапчета. С времето паник атаките изчезнаха, но на тяхно място се появи една повишена и абсолютно убеден съм - медицинска тревожност.
Тя се активира непрекъснато, от само себе си, дори в най-спокойни ситуации. Аз съм просто непрекъснато нащрек, така както човек се чувства ако види кола, която кара с висока скорост към него, с тази разлика, че кола въобще няма, а се чувствам така като си лежа на леглото.
Акомпанимент на тази тревожност правят едни непрекъснати мравучкания по кожата - около колената и лицевата област, които са с мен от момента, в който отворя очи, докато заспя. С времето към тревожността се вплете и лека депресивност.
Тя дойде по-скоро като реакция на това, че просто се чувствам винаги напрегнат и се страхувам, че никога няма да се оправя.
Сполетяват ме лоши мисли, понякога и суицидни.
Не вярвам, че ще посегна на живота си - те са по-скоро като натрапливости, нежелани мисли, аз не ги искам, всичко, което искам е да се оправя, а те ме плашат. Установявам, че умът им по странен начин изгражда изключителна възприемчивост и податливост на лоши мисли и трудно възприема всякакви други.
Това продължи две години и накрая вече реших да пия хапчета.
Изписаха ми ремирта+флуанксол+бриека.
В продължение на 9 месеца се чувствах прекрасно - абсолютно всичките ми симптоми изчезнаха!
След 9 месеца обаче действието им просто спря.
Псхиатърката предложи да прибави към тях SSRI - серотонинови антидепресанти (Ципралекс).
Аз обаче просто се отказах - мисълта да пия общо 4 вида хапчета ми се стори прекалена.
Особено на фона на това, че първите 3 бяха спрели да действат.
Най ме смущава това, че имам лошо генетично наследство - дядо ми (депресия) и майка им (не съм сигурен какво, но е нещо средно между тревожност и параноя).
В същото време на практика животът ми общо взето се развива добре - имам нелоша работа, приятелка, приятели.
Няма събитие, което да ме е подтикнало натам.
Дори напротив - когато всичко започна с паническите атаки, бях изключително въодушевен за различни мои проекти и в прекрасно разположение на духа. В момента имам сили - спортувам често, ходя по планини.
Правя всичко възможно да се боря срещу това.
Но в главата ми едно и също - онова "медицинско напрежение", напрегнатост, лоши мисли.
Искам да се справя, но не знам как. Не знам да пия ли хапчета или не.
Изчел съм хиляди статии в интернет на български и английски по темата.
И все още нямам отговор.
А вие?
С уважение,
Иван П.
____________________________________________
Здравейте Иван и благодаря за доверието да споделите с мен.
Прочетох внимателно писмото ви и отново ми изниква следният въпрос:Дали прекалената информация понякога не ни вреди повече, отколкото ни помага?
Навремето, когато аз имах панически атаки, придружени с много тежка форма на агорафобия и депресия, нямаше никъква налична информация, смея да кажа, че интернет тъкмо навлизаше в живота ни и липсата на такава беше за мен голяма пречка да разбера какво се случва и защо, мислех си, че това е една от причините да не мога да се справя и да остана в това състояние 11 години, бях бясна и смятах, че е адски нечестно..
Но напоследък все по-често попадам на случаи, в които хората, точно както вас са изчели три вагона с книги, изровили са де що има информация в интернет, на няколко езика и са силно информирани с подробности за състоянието си и...нищо, до там, промяна няма..
Не само няма, нещата се влошават, защото се започва едно вторачване в най-дребните детайли, симптоми, усещания, сверяват се моите с твоите, пише се в различни групи за “взаимопомощ”, където дори се препоръчват хапчета на базата “ами на мен ми действа така, пробвай..”, дори се разменят медикаменти!?!, което ще го оставя без коментар и т.н., мога да давам още примери, но няма смисъл..
Истината е, че въпреки някои общи положения и симптоми, ние сме абсолютно индивидуални личности и точно това му е хубавото, затова аз специално задължително намирам и държа на индивидуалният подход към всеки един случай или казано по друг начин, това, което може да работи и работи за мен, за теб може да е пълно фиаско, затова нека открием твоя начин и път..
Иван, от писмото ви не става ясно, дали сте опитвал с психотерапия, останах с впечатление, че сте пробвал да се справите сам и с медикаменти, но както сте разбрал, те имат временен ефект.
Да, понякога са наложителни, има наистина тежки случаи, където имат своето място, но пак казвам - временно. Нека ги възприемаме, като патерица, която ни е нужна, за да стъпим на краката си и да я оставим.
А когато е възможно, най-добре би било да се опита без тях.
Не бива да бъркаме обаче психологичните състояния с психиатричните, където медикаментите имат съвсем друго предназначение и където говорим за ментални заболявания.
Адмирирам волята и усилията ви да спортувате и явно полагате усилия да се справите, но думата която използвате е “боря се”, а това вече ме притеснява..
Защото нещата не стават с борба, а с разбиране и приемане, иначе имаме обратен ефект..
Нямате представа, колко често чувам точно тези думи от моите клиенти, че на пръв поглед няма нищо, което да е предизвикало паник атаките, сякаш са дошли от нищото и напълно случайно, НО моят опит и последвалите терапии показват, че това никога не е така, просто понякога причините са много, много дълбоко, скрити дори от нас и несъзнавани, именно за това са трудни за разбиране и откриване..
На базата на написаното мога само да предполагам, но ми се струва, че има доста неща за работа, свързани с вашето семейство, които могат да са част от състоянието ви и е възможно да проявявате така наречената “лоялност” към определени хора от него и вашият род, носейки техен товар, като свой ( дядо ви и майка ви например, но не само), което може да бъде разгледано в терапевтични сесия и констелации, за да се върнат нещата на мястото им.
Моля ви, не ги етикирайте, като “лошо генетично наследство”, защото това автоматично води след себе си усещането за нещо тежко и неизбежно, задействайки определени мисли, модели и биохимични реакции.
Повярвайте ми, има и друга гледна точка, дори няколко, но това са неща, които не бих могла да коментирам публично, защото означава да навляза прекалено в личното ви пространство, което е недопустимо, без ваше изрично съгласие..
Единствено е възможно в кабинета на терапевта, където разговорите и информацията са строго конфиденциални!
Относно суицидните мисли, вие сам осъзнавате, че те са точно това, натрапени и ви тревожат, а докато ви притесняват, няма да посегнете на живота си.
Oпасност може да има, ако започнат да ви се струват съвсем нормални и приемливи, тогава се налага незабавно търсене на лекарска помощ..
Именно в кабинета на терапевта може да се създаде защитена среда в която да изследвате и да откриете корените на нещата, довели ви до тук, защото без това истинска промяна няма как да се случи..
По време на терапия се случват много неща, излизат и се преоткриват, припомнят се, терапията е процес, а не фокус с измъкване на зайче, затова е нужно време и търпение, но си струва всяко усилие в тази посока..
Затова не ви влияят медикаментите, те повлияват само симптома, следствието, а не причината, и когато действието на хапчето отмине, това, което активира проблемът отново се проявява..
Иван, нищо не се случва случайно и без причина, убедила съм се в това лично и то многократно в практиката си, вярвам, че ще намерите своя път и начин да научите уроците си и да продължите напред по-осъзнат и мъдър от преди.
Това всъщност е смисълът на случващото се и само когато го разберем, нуждата от него отпада и то напуска живота ни, защото си е свършило работата, но за това е нужна смелост и сила, а аз вярвам, че ги имате.
Използвайте ги!
Поздрави,
Петя Симеонова,
клиничен психолог
_________________________________________
Изпращайте вашите въпроси
Вашите въпроси към мен изпращайте на следния email: psiholog@petyasimeonova.com. На най-интересните ще отговоря в тази рубрика в самия сайт Actualno.com.
psiholog@petyasimeonova.com
skype: petyasimeonova-psiholog
websait:http://www.petyasimeonova.com
https://www.facebook.com/PetyaClinicalPsychologist/
