Всички имаме спомени, но какво точно се случва в мозъка, когато се формират те – едва ли сте се замисляли сериозно по този въпрос. Учените от Медицинския колеж „Алберт Айнщайн“ към Yeshiva University, Япония,обаче сериозно са изследвали проблема и дори имат визуална информация за процеса на запаметяване.
Специалистите са успели да заснемат на видео как точно невроните в главния мозък формират спомени.
При този процес се формират постоянни протенови структури, които ни правят такива, каквито сме.
Преди да заснемат видеото, учените проследили процеса на формиране на мисли, който значително се отличава от формирането на спомени. „Възможността да проникнем в процеса на формиране на мисли и памет на молекулярно ниво стана възможна, благодарение на няколко „трика“. В експериментални условия използвахме опитни плъхове, модифицирани на генно ниво. Генната модификация засяга протеини, играещи ключова роля в процесите мислене и формиране на спомени. Тези протеини бяха маркирани със специални флуоресцентни маркери, което ни позволи да проследим пътя им в клетките на главния мозък в режим на реално време“, разказват учените за експеримента.
По време на опитите специалистите работели в две направления. Първото – разработване на технология за стимулиране на невроните на хипокампуса – участък от мозъка, отговорен за възникването и съхраняването на спомени. Второто – разработване на метод за наблюдение преместването на светещите молекули beta-actin mRNA в границите на дендритите – разклонвения на нервните клетки, чрез които се приема и предава информация.
Учените нямат съмнения, че процесите на формиране на спомени в мозъка на човека са абсолютно същите, каквито са тези в мозъка на използваните опитни животни.
Затова смятат, че резултатите от тестовете с гризачи са валидни и за хората.
Знанията за характера и особеностите на тези процеси ще бъдат използвани за по-дълбоко разбиране на принципите на работа на главния мозък. На практика това ще е от полза за намирането на високоефективни методи за профилактика и лечение на заболявания, засягащи мисленето и паметта, които са типични най-вече за хората в напреднала възраст.
