Нямам навика да прощавам национални предателства. Затова и не ми е жал за TV7.
Да, нахлуването на полицията не беше елегантен начин работата на частния съдебен изпълнител да бъде свършена. Да, създаде се усещане за полицейщина и репресия. Наблягам на "създаде се". Защото проблемът е кой и защо реши акцията да се проведе точно по този начин. Но това е друг въпрос.
TV7 е тумор. Тумор върху свободата на словото и върху нормалната журналистика. Следователно, да твърдиш, че TV7 Е свободата на словото, означава, че или си болен от тежка форма на амнезия, или от тежка форма на наглост.
Защото TV7 досега беше една предателска, безсрамна, мафиотска медия. Мафиотските медии, както всички други форми на мафиотски организации, не разчитат на икономическа логика, на бизнес модел, на следване на професионални правила. Те разчитат единствено и само на доброто настроение на своите собственици мафиоти. И когато тези собственици мафиоти се скарат, всичко се срива.
Така се срина и TV7. Преди да се срине обаче тя поживя дълго време охолно, работейки фронтално срещу народа си. Да игнорираш най-упоритите и ударни протести в новата ни история, да изопачаваш факти толкова дебелокожо нагло, че сам да не можеш да ги познаеш, да дезинформираш и да измисляш несъществувани "новини" - това Е национално предателство. И когато парите свършат и се сетиш, че има вариант да отразяваш, евентуално, действителността, да претендираш, че си стожер на свободата на словото, е безобразие.
Това е като случая с ВМРО. Те се прегърнаха с Бареков, с Доган, с Пеевски, с един от най-маститите робовладелци Ковачки, с "Лафка", с "Булгартабак", с цялата тая гнус, само защото едни пари текоха като река. Вкараха евродепутат, натрупаха политически капитал, защото някой се сети, че са живи, и когато парите спряха, излязоха от прегръдката, разграничиха се и казаха, че било каквото било, сега вече са добри.
"Било каквото било" обаче е номер, който е хубаво да не допускаме да минава.
Затова не ми е жал за TV7. Защото това, което е "било", е толкова страшно и отвратително, че прошка и симпатия не може да има.
Когато си играл в един отбор с хора, целящи смачкването, ограбването и манипулацията на цял един народ, не може след това да искаш от него да забрави и да те защитава.
Предателите си заслужават съдбата.
Автор: Десислава Любомирова