Заплашвали Хазарта, че ще пострада най-милото му, ако продължи да поддържа политическия проект, с който стана депутат.
Това, разбира се, ако е вярно, е безобразие. Хората, които действат по този начин, не са изолиран случай. Затова е редно народният представител Христо Петров да подаде официален сигнал до компетентните органи за тази заплаха. Само с говорене от парламентарната трибуна за промяна няма да се постигне друг ефект, освен повече хора да научат. Което също си е важно, но много по-важно е да се изправи пред правосъдието онзи, който си позволява да заплашва.
Случаят с Хазарта има безброй аналози - и с политици, и с бизнесмени, и с журналисти. У нас заплахите се сипят откъде ли не. И по какви ли не поводи. Понякога дори не можеш да разбереш дали заплашващият е нагъл или просто тъп. Или и двете. Помните Йордан Цонев как в ефир предаде на тогавашните водещи на сутрешния блок на Нова телевизия Виктор Николаев и Ани Цолова много поздрави от Пеевски.
Заплахите, за съжаление, съвсем не са стил само на мафиотите. Те са на всяка крачка в нашето ежедневие - пошофирайте малко из София или паркирайте на място, което някой е заплюл като свое - ще се уверите бързо за какво става въпрос.
Тези, които сипят публични заплахи, може и да изглеждат по-безобидни от заплашващите анонимно или пък на четири очи, без свидетели и доказателства. Вторите са по-трудни за санкциониране, но първите са по-нагли. Закана "Ще се занимаем с вас, даже вече се занимаваме" ми е отправяна дори при такова безобидно нещо като организиране на образователна инициатива. Защото някакъв въпрос към децата, формулиран от учители, не бил съвсем ОК според някаква нафукана грубиянка.
Получавала съм и десетки съвсем откровени заплахи от депутати в качеството си на парламентарен журналист - ако пуснеш това, ще си търсиш работа. Е, не се е стигало чак дотам. Минавала съм го в графата "косвени щети". Не са такива обаче множество други случаи, за които хората дори не смеят да се оплачат.
Не са за подценяване и случаите, в които без никакво заплашване човекът просто бива смачкан. От личен опит мога да дам примери. Сигурно и всеки българин може да даде пример за мачкане заплахи в своята сфера - това вече е обичайна за България среда. В нея живеем и, което е по-важно - в нея растат децата ни.
А пък заплаха, свързана с децата ти, е върхът на наглостта. Тя може да те вбеси до степен такава, че чудеса да направиш. Хазарта изглеждаше истински вбесен на парламентарната трибуна. Тези, които са го заплашили, със сигурност ще получат полагащото им се, ако Хазарта е верен на себе си. Ако е такъв, за какъвто го имаме. Все пак би и Нинова, и Борисов в избирателния си район - хич не е малко и като резултат, и като потенциал, нали?
Но народният представител Христо Петров е редно не само да подаде сигнал с конкретика, а и да бъде максимално действен - той познава перфектно най-невралгичните точки на днешното общество. Заплахите са една от тях. За тях има законово предвидени санкции, но колко осъдени има? Ако имаше, не би било толкова разпространено това явление.
Проблемът е доста значим и Хазарта има уникалния шанс да оползотвори огромната си популярност, както и доверието, което му е гласувано. Малцина са като Хазарта. Затова, след като е казал А, да продължи нататък. Мерзавците трябва да знаят, че нормалните, почтените и свестните хора вече няма да стават жертви на арогантните на всяка крачка, всеки божи ден.
Защото имат човек в парламента.
Автор: Евелина Гечева
