Хладнокръвно. Много се изговори за Св. Русев. Някои го харесват, други - не. Безумно е да се дискутира творчеството на един художник - единствените критерии са "харесва ми-не ми харесва", и колко струва на пазара. Дотук за художника Св. Русев. Аз не съм имал директно взимане-даване с него, слава Богу не ми се е налагало да завися от системата. Искам само да кажа, че не - той не е единственият виновник за състоянието на изкуството в България.
Той беше Франкенщайн, създаден от прословутата българска сервилност към силните на деня, удряне на глава в земята пред властимащия и подмазвачество, желание да се отъркаш във "големия човек", да бъдеш "най-добрия" му приятел. И съответно оплюване, предателство и скачане на всеки, изпаднал в беда, изгубил влиянието си вече бивш колос. Той просто беше изключително умен и комбинативен, за да се възползва максимално от стремежа у българина да благоговейничи. И да изгради своя собствена система от зависими хора, култ към личността си. Да, контролираше всичко - от несъществуващия български (съвсем съзнателно) пазар на изкуството, до псевдо колекционерите, които замотаваше в сладки приказки, купувайки "велики" художници за 5 цифрени суми, чиято реална цена всъщност гравитира малко под тази на средна класа занаятчия от сайта "saatchiart.com".
Неговата система важеше до Калотина и обратно. Назначаваше и махаше директори на галерии, контролираше държавните фондове за откупки - само на верни нему хора! Лансираше послушните му ученици. Но да си сложим ръка на сърцето - кой на негово място не би го правил? Когато имаш цялата власт, то можеш да правиш каквото пожелаеш с нея. Същевременно, нямаше как да изнесеш и една скица навън, без да минеш без комисията за опазване на наследството и организацията Хемус. Системата беше заключена! Но в момента, когато загуби мощта си, през 87-а - 89-а, и когато всички слагачи се отдръпнаха от него, се видя, че не Светлин Русев е бил виновен, ами, че просто толкова си можем. И че в България няма нито един художник, който да може да продаде работа в сериозна колекция навън, освен Недко Солаков. Че той просто е бил удобното оправдание за бездарност и липса на характер.
Той не беше Вернер Тюбке, не беше Йон Сбарчиу и след него не остана нито "лайпцигската школа", нито "школата от Клуж-Напока". Останаха десетки представители на "сръчната пластична депресия", стил в българското изобразително изкуство, характерен с това, че няма и наченка на мисъл, концепция или анализ в произведенията на авторите. Има една неистова борба с боите и платното, докато му извадят душата и то издъхне на пода в ателието им. Въпросът "Имате ли бяла боя?" в магазина на СБХ на Оборище беше като "Пуснаха ли банани?" в показния магазин на Раковска. Нямаше. Имаше само за избрани, а българската боя жълтееше и не покриваше. Ако си приятел с Иванка, можеше да ти смотае някоя умбра от вносните, и да ти я даде под тезгяха, но само ако Светлин Русев е в червения си период...
Десетки кадърни художници бяха затрити, защото се осмеляваха да правят неща, които той не обичаше. Едни се вслушваха в съветите му, откупуваха работите им... и се затриха като художници. Други му теглеха една майна и се затваряха в ателиетата си, кои да рисуват, кои да пият до безпаметност и да псуват (нямаше и Facebook да се изокаш на воля!). Но, в изкуството е така - или си художник, или се продаваш...
Мисля, че той ще липсва повече на тези, които се оправдаваха с него за безхарактерността си, отколкото на приятелите му, които наистина останаха с него в последните години. Аз искам само да му благодаря за един негов жест. По разкази на очевидци, на изпита по живопис, когато кандидатствах в академията (сп. плакат), той бил начело на комисията (той беше начело на всички комисии). Влязъл, огледал, взел моята работа и я сложил първа. Така влязох в академията и загубих 5 години от живота си в най-мракобесническото и задръстено учебно заведение по изкуствата в света. Благодарение на него, без да го познавам.
Почивай в мир, Светлине! Ако на поклонението в сряда дойде и Иван Вукадинов - то тогава всичко ти е било простено. Ако ли не - има една негова картина във въпросния "музей", в един тъмен ъгъл, новото крило. Идете я вижте!
Автор: Теодор Ушев
Коментар на главния редактор на Actualno.com Ивайло Ачев
Вчера, 28 май, стана ясно, че е починал председателят на БСК Божидар Данев. В България при такива случаи отдавна важи приказката "за мъртвите или добро, или нищо". За разлика от мнозина доказани агенти на "Държавна сигурност", Данев коментира публично дейността си за ДС. И беше категоричен - неговата работа била насочена срещу друга държава. Но етикетът "ченге" се появи в много коментари относно тази новина. Което, заедно с кончината на Светлин Русев, извади на бял свят, макар и не с фанфари и по официалните информационни канали, темата за наследството от миналото - това наследство, което оформи днешна България. Постави и друг въпрос - доволни ли сме от нея? И отговорът, за съжаление, ще е като новината за смъртта на Божидар Данев - нищо ...
