Министерството на културата (МК) и Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) не си вършат както трябва работата по опазване на обектите на архитектурно наследство в градска среда. Това е основният извод от извършения от Сметната палата одит на изпълнението "Опазване и поддържане на обекти на архитектурното наследство в градска среда", като мониторингът обхваща периода 01.01.2015 година - 30.06.2018 година.
Коментар на редактора
В общи линии от одитната институция правят на пух и прах отговорните за трагичното състояние, в което се намират паметниците на културата - парадоксално дочакали злощастната съдба да надживеят времето си и да "живеят" сред нас. Огледайте се наоколо, със сигурност поне веднъж сте виждали стара рушаща се сграда, която стърчи като призрак над и без това изградената без всякакъв вкус градска среда. И често същата тази "купчина тухли с историческо значение" е апетитна хапка в ръцете на някой "инвеститор", който "по буквата на закона" ще я бутне, за да вдигне паметник на онова, което се търси днес - мол, паркинг към него, фризьорски салон, кръчма, наргиле бар, казино и т.н.
Всъщност Сметната палата констатира проблеми, които за хората с отношение към културното ни наследство, отдавна не са новост. Тъй като на принципа "За какво са ни тези камъни и грънци?" през годините се случиха безобразия с множество исторически ценности не само в градски условия.
Опазването на културното наследство е пръснато сред толкова много институции у нас, че ще е цяло чудо да се оправите със собствеността на даден имот, дори да имате доброто желание да го реставрирате. Може и да ви глобят. Ако има кой! И въпреки че Законът за културното наследство беше малка победа, девет години по-късно липсва дори стратегия, която ясно да разписва визия за опазването на наследството по нашите земи. А как да има такъв документ, като съгласно данните на Сметната палата държавата почти не е правила анализ (или поне той не е бил системен) относно състоянието на обектите, тяхната бройка и необходимостта от спешни реставрационни и консервационни намеси.
Ето още един факт: Средно над 3000 обекта се падат годишно на 1 експерт в НИНКН за мониторинг на недвижими културни ценности. Тоест липсата на човешки ресурс в съчетание с другия голям проблем - системното недофинансиране в сектора - третират историческите руини като "камъни" и "грънци", без които все някак ще минем. Ако пък не стане - идва бетонът, който превърна десетки обекти в мрачни гробища на посредствеността към българското историческо архитектурно минало. Ако ви трябват примери, отидете може би на най-фрапантните - Голяма базилика в Плиска или античния комплекс "Сердика". Е, искате да кажете, че това ви харесва?!
На този фон въпросът за дигитализирането на архива, носещ информация за обектите на недвижимото културно наследство, изглежда като работа за една обществена поръчка време. Той първо трябва да бъде завършен, тъй като и Сметната палата констатира, че липсват досиета за значителна част на историческите обекти у нас. Ох!
И така руините от миналото се превръщат в разрушения на днешния ден, които ако имат късмет, ги покриват с бетон и пластмаса по проект. Ако нямат - идва багерът. Или кибритът. А после е хубаво, защото е лъскаво, но пък не е готово. Ала хваща дикиш.
Автор: Румен Скрински
