Делян Пеевски спасява КТБ. В такъв приветствен тон премина краят на миналата седмица по отношение на законодателната инициатива на "успелия млад мъж", в партньорство с колегите му Йордан Цонев и Хамид Хамид.
Коментар на редактора
Изобщо не е изненадващо, законопроектът на Пеевски за спасяване на ограбеното от КТБ не се превърна в централна тема за медиите така, както например се превръща някоя битово-криминална драма. Но темата, поне от моя гледна точка, е достатъчно важна, за да не отмира – защото всички ние платихме едни 4 млрд. лева за масрафа на малцина, които няма да си върнем, но поне можем да задаваме въпроси, макар и да няма КОЙ да им отговори.
И така – нека погледнем по-внимателно какво пише в мотивите на законопроекта: "В Преходните и заключителни разпоредби настоящите промени предвиждат два текста, които касаят пряко КТБ (н.), а именно – (а) обявяват се за нищожни всички заличени от квестори или синдици на КТБ (н.), в периода от поставянето на банката под особен надзор до осребряването, обезпечения, учредени от длъжници на банката, като обезпеченията се считат за действителни и запазват своя ред (с тази промяна се възстановяват ex lege правата на банката върху съществуващи обезпечения, учредени от длъжници, които са били заличени от страна на квестори или синдици, независимо от причината (освен при реално погасяване на дълга))..."
Интересно, кои са тези обезпечения, за които правим закон със задна дата, и за кои активи? Да не са тези, за които малко по-горе в мотивите, още на първата страничка, пише, че "КТБ (н.) трябва да търпи конкуренцията на кредитори по несъстоятелността, притежаващи вземания (в повечето случаи по-големи от тези на банката), с първоначален произход също от КТБ (н.), които не са погасени към банката". Нещо на барут ли мирише тук? Или на "Дунарит"? Там, където бяха набързо платени 50 млн. лева, когато държавата се нареди на опашката за вземания, след като изкупи едни вземания от една офшорка („Виафот” се казва), за която министърът на икономиката не предположи на кого е реално, за разлика от другите офшорки, за които знае, че са на Цветан Василев. И там, където един собственик на оръжейна фирма благодареше горещо на Бойко Борисов, че му остави фирмата, след като беше проявил апетит към "Дунарит", но за малко не загуби всичко, което имаше - заради държавна конкуренция ...
Законопроектът определено търси събиране на пари. Важен въпрос е накъде ще отидат тези пари, през кои обществени поръчки? Изглежда ще вървят бързо, след като финансовият министър Владислав Горанов, сниман преди години "на кафе" с Пеевски, даде заявка за подкрепа за текстовете. Но най-важният въпрос е – защо ПАК търпим да няма виновници или най-много да има само един виновник за огромна далавера, удряща по всички ни, след като е ясно, че кражба от такъв мащаб НЕ МИНАВА без участието на много повече "успели мъже и жени"?
