Призоваването на министри, че и на министър-председател, е върховна демократична проява. То би било дори забавно, ако не беше гротеска. Ние така или иначе си живеем в една десетилетна гротеска, но играта в стил детска градина от късния соц доби инфантилен характер - призовката ми е по-страшна от призовката ти.
Какво се случи в родния театър на абсурда - КПОНПИ призова правосъдния министър (вече два пъти), а главният прокурор призова премиера (казва обаче, че не го е призовавал лично, прокуратурата сама го направила). И всичко това - след безпрецедентното на практика отстраняване на Цацаров, напук на предварително подадената от него оставка. И след среща между Петков и Гешев. И след редица залпове и от двете страни.
Според проф. Пламен Киров, преподавател по конституционно право, нападките имат еднакъв успех. Да, така изглежда, но само дотолкова, доколкото страните показват докъде се простират институционалните им правомощия. И само на пръв поглед резултатът е равен, колкото и да ѝ се иска на мутро-ченгесарската камора да е наистина така. Защото дори при равен резултат е много важно кой е в нападение и кой - в защита. И защото нападението, според едно вярно клише, си е най-добрата защита.
Да не забравяме, че в тази игра, колкото и да е фарсова и на моменти дебилна, има само две страни - статуквото, формирано в последните над 12 години и желаещите да го преборят. И всеки, който не подкрепя действията по преборването им, е на практика техен апологет.
На този фон най-сериозно стои правосъдният министър Надежда Йорданова, която отказа да се яви пред КПКОНПИ и подбра всички адекватни членове и алинеи като аргументи. На следващия ден Конституционния съд единодушно реши, че правосъдният министър има право да иска оставката на главния прокурор. Дотук поведението на министър Йорданова е желязно и добре прицелено. И нека всеки, който се изказва ехидно и пренебрежително за "Просто Киро", да не забравя, че тя е неговият правосъден министър.
Мислещите се за вечни властелини обаче в големия си уплах, а и водени от презумпцията, че на змията трябва да се смаже главата, се фокусират върху премиера. Какво ли не избълваха по негов адрес. Включително и обяснение как Петков не умеел да се ръкува и подмятания за сексуалната му ориентация. Знайни и незнайни се закъхариха как на премиера му увехнала харизмата. И най-много се кахърят хора с нулева, че и с отрицателна харизма.
Критики към правителството всеки може да има, не само към сегашното, но и към още неродените. Мрънкането у нас си е изконна част от манталитета. Виж, битката е друго нещо. При няколко милиона население преди век и нещо Ботевата чета е имала - колко, помните ли - четници? Във въстанията кои са повече - бойците или предателите? Във всичките ни напъни да бъдем истинска свободна държава не бяха ли най-многобройни сеирджиите?
Някак си битките ги оставяме винаги за някой друг и точно когато той има нужда от подкрепа, го пускаме да се оправя сам. Така и сега - много искаме нещата да се променят, но някак си не вдяваме, че съдебната реформа, за разлика от "Радецки", не е героична метафора, а реална война за реална промяна.
Правителството няма още дори сто дни. Вероятно някой доброжелател ще успее да събере стотина негови гафа, ако реши. Но е факт, че именно то влезе в ръкопашен бой с крепителите на корупцията. И че квиченето в кочината е истерично, както никога досега.
Играта с призовките има един голям плюс - новото управление, от което почти никой не е изпитвал бухалките на собствения си гръб, вече има това удоволствие. Защото да знаеш що е то бухалка е едно. Да я усетиш искрено и лично - съвсем друго.
След изригването на прокуратурата, че премиерът оказвал натиск върху нея - забележете - "индиректно чрез изявления в медиите", вече е ясно, че войната е в разгара си.
Според Николай Хаджигенов с хода към премиера Иван Гешев се опитва да оцелее. "Той прави нещо, което никой друг не може - призовава премиера”, коментира той. Че Гешев се опитва да спечели време, е повече от ясно. Но е ясно и това, че е от погрешната страна този път.
Кирил Петков отговори достатъчно ясно - че и той има въпроси. Същите, които изкарваха мислещите хора по площадите години наред, докато прокуратурата се грижеше за своя мултитемпературен охладител.
Ето ги въпросите на Петков към прокуратурата за нейната работа: Мата Хари, действията след обявяването на лицата по "Магнитски", заема на Пеевски от ББР, "Осемте джуджета", какво е свършено по "Барселонагейт", сагата с "Автомагистрали", дали е работила прокуратурата по отказания азерски газ.
И докато бившият премиер е зает той си знае с какво, Пеевски тръгна на личен двубой с премиера. Това само по себе си говори, че каквито и кусури да има Петков, ударът му е право в десятката.
"Във връзка с изказването на Кирил Петков, направено вчера пред медиите, в което отново се замесва и моето име, съм подал молба до Българска народна банка да се извърши проверка на банковия кредит на "Булгартабак", предоставен от Българска банка за развитие, с оглед евентуални нарушения, въпреки че темата вече многократно е коментирана публично и е ясно, че аз нямам никакво отношение по същата", ожали се Пеевски в позиция до медиите. В нея повтаря поомръзналата на аудиторията своя теза за Прокопиев и дори си позволява да дава съвети: "В тази връзка смятам, че по темата цигари и тютюнева индустрия най-добре е запознат партньорът на Петков Асен Василев, както и спонсорите на "Продължаваме промяната" и ако Кирил Петков намали спускането по снежните магистрали, то със сигурност ще разбере това".
"Добре би било "просто Киро" най-накрая да разбере, че само с повтаряне на мантрите на Иво Прокопиев, не може да води адекватна политика на управление на държавата, а превръщането му в слуга на олигархията неминуемо ще го доведе до провал", допълва депутатът.
В цялото му излияние има едно съществено зрънце: "Показателно е също, че след девет месеца проверки (откакто са на власт и чрез служебните правителства) не установиха нищо по отношение на мен, защото нищо нередно няма, въпреки многобройните лъжи и манипулациите на кръга "Капитал" и контролираните от Прокопиев медии".
Така. Дотук добре, както викал падащият от петнайстия етаж, минавайки покрай десетия.
Нищо не е установено, защото главният прокурор се казва Иван Гешев. Все още. Когато се казва по друг начин, резултатът ще бъде друг. И вероятно няма да чакаме девет месеца.
Битката, както се казва по нашия край, вече е за литър кръв и метър кожа. Управляващите трябва да са готови за следващия етап - НАП. Транспортният министър постъпи умно и изчисти до блясък отношенията си с тази институция. Да се готвят останалите.
Автор: Евелина Гечева
