За поредна година почти всички университети у нас не могат да попълнят квотите си за студенти и са принудени да удължат приема с четвърто, а понякога и с пето класиране. Според бившия ректор на Софийския университет проф. Иван Илчев университетите дават завишени бройки за приема си. "България обаче няма нужда от толкова много висшисти, особено в някои области. Много от хората, които влизат на второ и трето класиране, нямат интелектуален капацитет, за да завършат", заяви той.
Коментар на редактора
Проф. Илчев за пореден път посочва проблем, който държавата упорито отказва да признае. Днес в България е по-трудно да влезеш в детска градина, отколкото в университет. Днес висшето образование не е въпрос на конкуренция, състезание и себедоказване, а въпрос на благоволение. Който благоволи да стане студент, става.
Вероятно не осъзнаваме какво разхищение на обществен ресурс се прави в името на оцеляването на цели специалности и университети, които са ненужни на страната. Досега всяка година приемът растеше, като отдавна местата във ВУЗ-овете са повече от завършващите. Това е изключително опасна потенциална бомба за българското образование и ако не се вземат спешни мерки, тя ще избухне.
Университетите бълват неграмотни и некомпетентни "специалисти", които не могат да се реализират на пзара на труда. От тази система губат всички - и гражданите, които плащат за производството на негоден продукт, и икономиката, която изнемогва от липса на нужните ѝ кадри, а трябва да се справя с хиляди безработни, които иначе се водят "квалифицирани".
Днешната система на висшето образование произвежда бъдещи емигранти. Едните, които имат документ за нещо, което не умеят, или които са завършили специалност, от която бизнесът няма нужда, и които виждат единствения си изход в чужбина, където дори нискоквалифицираният труд се заплаща добре. Другите са добрите и образовани специалисти, които обаче се разочароват много рано от системата, която е еднакво толерантна и към кадърните, и към некадърните, и избират да живеят другаде, където, за разлика от тук, нещата се правят с мисъл, с логика и с целесъобразност.
Време е България да погледне трезво на своя икономически, социален и демографски потенциал и да започне да закрива училища, университети и специалности. Съкращаването на приема и обявяването на някои професионални направления за приоритетни е стъпка в правилната посока, но тя е крайно недостатъчна. България прави трудно и бавно своите реформи, а не е ясно дали крахът, който я заплашва, ще ѝ даде това време.
За мнозина приемът в университетите е сравнително маловажен проблем. Държавата счита за приоритетни въпроси като магистрала "Хемус", "Цанков камък", председателството на ЕС, санирането и др. Само че това, на което стъпва развитието на всяка една държава, е именно образованието. И ако не го реформиране бързо и умно, след време ще е все едно колко километра магистрали имаме и колко задържана контрабанда. Ако не инвестираме в бъдещето си, настоящето просто няма да има значение.
