Ваксинационният скептицизъм далеч не е само българско явление. В целия свят има такива настроения, а в Европейския съюз проучванията никак не са в полза на ваксините.
Защо хората не вярват във ваксините срещу COVID-19? На този въпрос няма еднозначен отговор. Голяма част от обхванатите в сондажите дават колебливи отговори, свързани с условности, затова и процентите варират. Твърдото ядро нежелаещи да се ваксинират обаче се състои предимно от млади хора. За това има логично обяснение - не се чувстват чак толкова застрашени, нямат съпътстващи заболявания и повечето им познати или са преминали благополучно през вируса, или просто не се боят толкова от него.
Това обяснение, разбира се, в български условия е съпътствано и от дълбоката ни подозрителност. Дълго лъганият народ, подхождал с наивна отвореност към какво ли не, не посреща с разтворени обятия идеята да си сложи ваксина, която съществува от година. Антиваксърите обаче са сравнително малка част - повечето противници на антиковид ваксинацията са притеснени само от тази ваксина.
Неотдавнашен анализ на Politico посочи, че сред факторите, които забавиха ваксинирането в България, е решението на правителството да заложи основно на ваксината на AstraZeneca като по-достъпна и по-лесна за съхранение. По тази причина правителството е поръчало полагащия се на страната дял на Pfizer от съвместната схема на ЕС за обща поръчка. Наред с това AstraZeneca значително забави доставките си.
Със сигурност обаче недостигът в началото на ваксинирането не е единствената причина, която избута България напред в класацията по ваксинационен скептицизъм. Данните на Евробарометър сочат 19% желаещи да се ваксинират незабавно, 21% искат да бъдат ваксинирани до края на годината, а 32% - по-късно. В същото проучване цели 22% категорично не желаят да бъдат имунизирани срещу COVID-19.
Ваксинационният скептицизъм е едната страна на медала. Другата е ваксинационният популизъм, който също не е правилна политика. Да внушаваш, че ваксината, която все още не е показала категорично плюсовете си в световен мащаб, е едва ли не панацея, е грубо. Живеем във века на информацията и всеки може да провери каквито си поиска източници на информация. Към популизма спадат и бонусите за ваксинирани - за някои социални слоеве може и да проработят, но за интелигентния човек е леко обидно да го стимулират в една или в друга посока по отношение на собственото му здраве.
Да се направят ваксините задължителни също е доста грубо, защото все пак те са въпрос на личен избор. Но от какво зависи този избор? От степента на информираност на първо място.
За българските здравни власти не може да се каже, че са направили всичко възможно да информират гражданите за всичко, свързано с ваксинирането. Денонощното бълване на черни хроники изобщо не помогна на българина да се ориентира в ситуацията. Част от хората дори се отвратиха от темата за коронавируса и просто спряха да се информират, за да не бъдат заливани от смърти и усложнения.
И ако в реалните си действия властите донякъде успяха да овладеят ковид кризата, то по отношение на здравната просвета постигнаха нулев, че и отрицателен резултат. Наложи се медиите сами да търсят информацията, от която хората се нуждаят, да търсят и български лекари, работещи в чужбина, които апостолски се заеха да просвещават.
Това, разбира се, изобщо не е достатъчно. За да направи човек информиран избор, са нужни на първо място сериозна правителствена кампания и на второ - добър личен пример. На пръсти се броят българските лидери на мнение, които се ваксинираха публично. В САЩ огромна част от шоузвездите и политиците го направиха и това имаше добър ефект. В ЕС също донякъде се получи. У нас - нищо подобно. Дори голяма част от лекарите са скептици по отношение на ваксините, при това хора с достъп до авторитетни научни източници на медицинска информация.
Една сериозна кампания би трябвало не просто да подканва "Елате в парка да ви боцнем", а да обрисува детайлно плюсовете и минусите на ваксинирането. Знаейки минусите, човек би поел информирана отговорност за решението си, ако то е негативно. Защото този, който е решил да не се ваксинира, едва ли ще промени решението си. Но този, който се колебае, ще узнае какви рискове поема и в единия, и в другия случай.
Правото на личен избор, да не забравяме, е сред основните демократични ценности. Ако аз реша да не се ваксинирам, трябва да знам какво следва и тогава да реша кой риск е по-малък, защото хората точно така разсъждават.
Подобна разяснителна кампания едва ли може да се случи през краткия живот на служебното правителство. Но следващото, който и да го състави, би трябвало отсега да си постави ваксинационната грамотност сред приоритетите. Държавата все още е длъжник на обществото в това отношение.
Българинът си е скептик и това е манталитет. Но ако е и неграмотен, това е държавна политика.
Автор: Евелина Гечева
