Редовно правителство в България се превърна в лелеян коледен подарък, който ще дойде, ама друг път. Така почна пак да намирисва след неделното врътване на ГЕРБ от поредните проточили се преговори, които не са преговори, а разговори, които не са разговори, а обмен на приказки, който не е пълен със сладки приказки, че да не вземе някой да каже как нашите се слагат на вашите, което на следващите избори ще е недопустимо да се знае: ГЕРБ прекрати преговорите: Предложиха Борисов за премиер, ДБ не го искат
Защо стана пак така, както казваше покойният Виктор Черномирдин: "Хотели как лучше, получилось как всегда"? Специално на руски език го пиша, че като гледам в социалните мрежи как се въдят тролове и обикновени наивници, които припадат по Джуджето под Петолъчката, явно трябва. "По-добре искахме да стане, получи се както винаги" - в случая какво точно се обърка, само преговарящо-разговарящите си знаят. Може да е премиерът, може и друго да е, не само: Детайли от преговорите: ГЕРБ са се съгласили на санитарния кордон, нов ВСС и спиране на избора на Сарафов?
Малко житейско-учебникарски уроци по политика
- Не можеш да постигнеш всичко, което искаш.
- Можеш да постигнеш толкова, за колкото ти стигат силите.
- Да си хлъзгав и да финтираш в подходящия момент, за да заблудиш, че си по-силен, отколкото си, е задължително. Простичко казано - да си отличен актьор. Да си играч.
- Играта е с дълъг хоризонт. Много дълъг. Както и пиесата.
Не знам колко от вас са обърнали внимание на гостуването на украинския президент Володимир Зеленски при американския "подкастър" Лекс Фридман. Всъщност Фридман си е по произход украинец - и баща му, и майка му са от Украйна, роден е в Таджикистан. Не това е важно обаче.
Важното в интервюто е поведението на Зеленски. Той се появи в платформа, която следят много подкрепящи Доналд Тръмп. И 3 часа изнесе отлично актьорско представление. В него ясно заложи на простите сюжетни линии - кой е лошият (Путин), кой е добрият (Тръмп), като обясни с прости примери защо. Така ги противопостави - две сили, които са големи. И го направи пред голям дял от привържениците на по-голямата сила: Зеленски ласкае егото на Тръмп и трупа преднина пред Путин: Идва ли ендшпилът на войната?
В България "десните" (ПП-ДБ) се определят за "добрите", но те не могат да се равняват с обсебилите държавата Пеевски и Борисов. Не могат, защото не убедиха достатъчно хора да застанат зад тях. Натрупаха вече достатъчно история, за да не успеят и в близко, и дори в средносрочно бъдеще. Така че силите им не стигат - трябва да са добри актьори и да владеят изкуството на блъфовете, за да победят. Иначе - най-много паритет и при дузпите нещата се развиват зле.
Политиката е изкуство на компромиси, често постигани чрез блъфове и откровени лъжи! Игра на тронове. Това всеки уж го знае, но малко хора го осъзнават. Има и такива, които хем го знаят и осъзнават, но не биха съществували, ако не вдигат врява до небето за морала. Хубаво нещо е моралът - но когато не е подкрепен от сила, си остава едно знаме, което при първите "трудности от живия живот" захвърляме. А тези, които най-много викат за морал и най-много знаят какво трябва и не трябва задължително да се прави, ако/когато имат власт да действат, в 9 от 10 случая се провалят с такъв гръм и трясък, че онези, които са разобличавали, заприличват на недостижим политико-качествен блян. Но на веещите морала не им е работа да управляват - те трябва да са коректив, за да не си помислят "играчите" на политическата сцена, че са нещо неповторимо. Затова на медиите (и занимаващите се с тази дейност) им казват "кучета-пазачи" на обществото. Те трябва да алармират, когато политиците не работят.
Политиците са тези, които трябва да работят. Да намират начин. Така, както Зеленски намери начин - с много ласкателство и с практически жест в "украинската афера за Тръмп", с който не помогна на демократите да ударят американския милиардер преди известно време, за да казва и Тръмп сега с достатъчно уважение, че украинският президент е най-добрият търговец, който е виждал, защото вземал всеки път милиарди, като дойде в САЩ. Зеленски това го постигна, защото когато трябва, може да играе - но и работи. У нас "десните" не могат нито едното. Да припомним на забравилите един крещящ пример за неможене - Атанас Атанасов ефективно приключи с младежкото ДСБ, защото то му поиска оставката. Зеленски до последно се съпротивлява 18-24-годишните да ходят на война, въпреки че руската армия пълзи напред. С най-важните опори необясним компромис не може да има - схващате разликата, нали?
Борисов е в изключително уязвима позиция, обаче не е по гръб, но така и от "десните" не се намери кой да го прикотка контролирано, за да има истински фронт срещу Пеевски. Защото "десните" с двамата едновременно не могат да се справят. Затова - един по един. С блъфиране и актьорско майсторство, но и с работа за укрепване на най-важните опори. Няма обаче работа, няма актьорско майсторство, а блъфирането е ... хайде да не давам сравнения.
И да напомня - в България ще има стабилно управление тогава, когато критично количество от виновните за видимите от всички щуротии с държавата за 10-20-30 години назад си получат заслуженото пред съда. Работа на политиците, които претендират да са "нещо повече", е да измислят как да стане и да съберат достатъчно сила (подкрепа), за да стане. Иначе просто се превръщат в придатък на статуквото.
Истински класните играчи в политиката са малко - накрая често плащат и жестока цена. Обаче след себе си оставят запомняща се следа и устойчиви неща. А който го е страх от мечки, да не ходи в гората.
Автор: Ивайло Ачев
