Ситуацията у нас днес много наподобява на гоблен, шит от горестна домакиня в дълги самотни вечери. Хем има някаква драма, хем е леко гротескно. От едната страна е полегналото поради заболявания и карантини правителство, от другата - всички останали, упорито настояващи за оставка. Като там, при полегналите, е редно да добавим и ДПС, които ловко се опитват да се пришият към БСП, пък БСП - към протеста.
В това, впрочем, не би имало нищо лошо, ако лидерът на БСП се изявяваше последователно - да, последователно - като ярък опозиционен лидер. За съжаление, ярък не можем да кажем.
ДПС в лицето на своя почетен председател, хидроинженер и крупен теоретико-практик и на марксизма-ленинизма, и на капитализма - агент Сава, беше първият прицел на протеста. И правилно. Впоследствие ДПС избълва какво ли не срещу "Демократична България", включително това, че ги нарече "организирана престъпна група".
Тази сюжетна линия заслужава внимание. Гледайте кого атакува Доган, при кого пращат прокуратура, НАП или обикновени бухалки и бъдете сигурни, че той е чист и линията му е правилна.
В съпротивата на обществото срещу ГЕРБ и ДПС наред с разпознаваемите политически субекти има и нови играчи. Един от тях е "Отровното трио", които все още не са партия, но се изявяват на площадите, в социалните мрежи и в медиите. Позициите им винаги са аргументирани, а каузите - ясни и недвусмислени. По тази причина постигат влияние. Дотолкова, че да се заявят още преди да са станали политически субект за ролята на балансьори, посредници и помирители.
Организираната от тях среща за честни избори имаше за цел да организира наблюдение на изборите, защото всички знаем как ги печели ГЕРБ. Сред поканените бяха хората на Мая Манолова и на Слави Трифонов, които дойдоха, и "Демократична България", които не дойдоха. Тази среща извади на повърхността тлеещия от доста време конфликт между автентичната десница и новите играчи. Нови, нови, колко да са нови - Манолова е от 13 години в политиката, а Слави е може би най-разпознаваемото сред българите лице поради вековния си престой в телевизионния ефир.
Тлеещият конфликт премина в престрелки между привържениците на Триото и ДБ, от които обаче никой няма да спечели. Тази обреченост докара до позиция на великомученици професорите Дайнов и Минеков. Дайнов - защото призоваваше за единение. Минеков - защото свои му забивали нож в гърба. По принцип са прави. Без общи действия Борисов няма да бъде съборен. Но как да бъдат общи, когато тънката червена линия е толкоз дебела?
За десните срещата на Триото е заявка за нова Тройна коалиция с всички съпътстващи асоциации. А пък за тройното формирование около Триото десните са тройкаджии, които все не успяват да спечелят изборите.
Десницата, била тя автентична, антична, градска, селска и прочее, няма как да е в един кюп със Слави Трифонов. И това е очеизвадно. Сблъсъкът не е политически, а манталитетен. За да има някакъв вид единение, се налага по-ясна артикулация, която обаче липсва и от двете страни.
Преди всичко трябва публично да се отчете на демократите, че тазгодишните протести започнаха след тяхната акция в Росенец. Трябва да се подчертае и последователното им отношение и към Борисов, и към главния прокурор - още от мандата на Цацаров. (Не мога да се сдържа и пак ще попитам къде бяха БСП, Манолова, Радев и прочие пришиващи се към протеста, когато същите хора протестираха на същите места срещу Цацаратурата, превърнала се в Гешевтура.) Не бива да се омаловажава и ролята на Инициатива "Правосъдие за всеки" (ИПВ) и БОЕЦ, които са по площадите поне от 2017 г., а техни представители и привърженици - от много по-рано. За което минаха през доста институционални бухалки.
На второ място би трябвало да се артикулира ясно, че не става дума за предизборно сдружаване или за каквито и да било съвместни политически проекти, а за общи действия за сваляне на правителството. Това очевидно не е направено така, както трябва, защото хората не са го разбрали и продължават да се обстрелват из социалните мрежи с взаимни упреци. "Колко пъти Отровното трио са дали микрофона на ИПВ или на БОЕЦ", питат хората. Подобни въпроси, но от обратната страна, имаше, когато ДБ и ИПВ бяха организатори на протестни шествия и акции. Нека само да си припомним колко често имаше и дублирани протести - в един и същи ден, но на различно място или в различни часове.
И ако за спонтанните млади няма голямо значение кой е организатор на нещо, с което са съгласни, то за по-улегналите очевидно има. Защото са се нагледали на великомученици в новата българска политика - всичките до един перфектно устроени впоследствие.
Извън мученическия сюжет Това, Което Имаме като Републиканец, все още е извън протестната бъркотия и следва собствено разписание. Защото в политиката не е най-важното да те стриймват с микрофон в ръка. Уви, трябват и структури. А навремето Цветанов създаде структурите на ГЕРБ. Не е поискал, не е прибрал поне половината при себе си. Което ще е истинско ново начало, нали?
Автор: Евелина Гечева
