Преди 2 дни пред очите ми попадна следният материал: "Защо Трети март не трябва бъде български национален празник".
Не оспорвам изложените в него факти и констатации, не се наемам и да ги подкрепям. Написано е професионално, аргументирано, с примери и разсъждения - който желае, да чете, да си тълкува, да се съгласява или не. Но всяка истинска държава има символи, които я показват като държава. Националният празник е датата, на която един народ е показал недвусмислено, че няма да позволи друг да му казва как да живее извън неговите разбирания, желания и стремежи. И ще живее така, че да не позволява потъпкване на идеалите, които са го обединили в държава. За чиста и свята Република!
Горе-долу по времето, в което видях анализа за 3 март, видях и друго - как завърши делото САПАРД. Докато го пиша, се чудя колко ли хора от четящите ще си спомнят. За едни европари става въпрос - и схема как да ги свием. Жива национална черта. С две думи - за пример! За пример що е то България сега.
Та за да не се караме 3 март какво е, дали е идеалът за България или интересът на Русия, нека го преименуваме. Нека е празник на българското правосъдие. Правосъдието всъщност е това, което показва дали си струва да имаш идеали или си в тази част на света, където даже не знаеш какво значи въпросната дума. Тези, които са се борили да има изобщо за какво да спорим при 3 март, сигурно много биха се зарадвали от правосъдни емблеми като САПАРД. С кое ли съдебно дело в Османската империя биха го сравнили, как мислите? Може експертите да се изкажат, да поспорят - че новият 3 март да се сдобие с български характер.
Автор: Ивайло Ачев
