Вече придобилите невероятна популярност измами по телефона, които от няколко години са буквално крупен бизнес в България, отново се превърнаха в тема за медиен репортаж. В три поредни дни една от големите телевизии у нас – Нова телевизия, показваше как репортерка "се внедрява" при хора, занимаващи се с телефонни измами и съответно как с нейна помощ полицията залови един от тях. Който, на всичкото отгоре, се оказа рецидивист.
Коментар на редактора
Интересното в цялата история е, че един от инспекторите, които коментираха темата – Стефан Попов от Главна дирекция „Национална полиция“, съобщи следната статистика: От всички регистрирани в МВР телефонни измами, само 10% стигат до съда. От тези 10% само в половината случаи се стига до присъда.
Няма как това да не ми напомни за пустата съдебна реформа и тоновете словоблудство, които се изляха покрай нея – как било по-важно бързо да се отсъжда, а не кой отсъжда. Статистиката само за телефонните измами показва, че далеч по-наложителна е реформата в МВР. А там ниКОЙ, ама ниКОЙ не обелва и дума! Защото за да отсъди един съд както трябва, са необходими доказателства. А доказателствата не ги събира съдът – събират ги полицаите и следователите. Така че въпросът е какво точно събират, колко акъл имат и колко морал, след като епидемията от телефонни измами изобщо не стихва?
Спомням си, че нашенски тарикати бяха пробвали да развият „бизнеса“ и в Гърция, само че неуспешно. Защо ли – няма нужда да влизам в особени подробности, достатъчни са две. Първата – жертвата моментално споделила на съседите си и те се усетили какво става. Втората – полицията се задействала моментално. В действие – общество плюс държава, т.е. незаменима комбинация. В България обаче всеки се е свил в черупката си. Затова си стоим в състояние „Ало, ало“, а отсреща е само „Биииип“ ...
