Българските писатели, преводачи, университетски автори и журналисти нехаят за правото си на справедливо възнаграждение на труда си. Този горчив извод беше направен от редица организации, защитаващи репрографското право в България.
Коментар на редактора
Стана ми ужасно тъжно на вчерашната пресконференция (17 декември) на „Репро.бг“. Тъжно, защото само четири медии обърнаха внимание на проблема. А той е огромен – той може да промени жизнения стандарт на творците в България и чрез тях да имаме по-добро бъдеще всички.
Репрографското право не е много известно и не е обяснимо с една дума, което прави защитата на каузата му още по-трудна – защото обществото трябва да прояви наличие на малко мозък, за да прочете повече от една дума: „БОМБА“, „СЕНЗАЦИЯ“, „ШОК“! По същество репрографското право е вторично – авторите на произведения със защитени права получават пари заради факта, че техните творби биват копирани за лично ползване. Парите се плащат от търговците на копирни машини и от търговските ползватели на такива машини, които чрез копиране си изкарват хляба. Да, но и творците с писане си изкарват хляба. Някой читател би ли искал да не му плащат за труда? Защо писатели, преводачи, университетски автори да работят безплатно? Как да продължат да работят, ако мислят само как да вържат двата края? Как ние, нашите деца, да си отваряме очите за заобикалящото ни, ако не четем? Как да станем по-добри професионалисти, ако не учим? Как да станем по-добри хора, ако не попиваме различни истории – и драматични, и трагични, и горчиви, и весели, и смешни, и тъжни? Как да обогатяваме вътрешното си АЗ без книги – художествени, научни, експертни? Това ли е голямата алчност на творците – да искат да могат да живеят и творят достойно, без да разчитат на милостиня? Дори в Нигерия, където вилнее "Боко Харам", го зачитат това право на творците си! В Буркина Фасо също!
Замислете се, драги читатели. Голямо усилие е, но пък е приятно, когато го правиш. Замислете се и се възмутете. Силно, за да Ви чуят дървените тикви, наричащи се наши управленци. Защото на тях им е изгодно да сме невежи. Изгодно им е да не мислим, да не задаваме въпроси. Изгодно, но до време – когато накрая не останат достатъчно мислещи хора, политическите търтеи няма да има от кого да смучат.
