Когато Милен Цветков си отиде без време твърде малко обмислиха катастрофата в дълбочина - в това че безумието на прекия убиец е съвкупност от много повече безумия, които се срещат и сплитат едновременно в злощастния момент. Например: чудовищният кокейл от наркотици, погълнати преди катастрофата от 22 годишния Кристиян и лекотата, с която може да се снабдиш с всеки от тях. Е, вчера в Студентски град бе открит общо половин тон кокаин - колумбийско количество. И то на място, което само по инерция трябва да се нарича кампус и е толкова далеч от истинските студентски кампуси, че би било избрано от Пабло Ескобар за производствена и дилърска зона повече отколкото от университетски ректор за образователен център.
Половин тон кокаин според специалистите означава, че всъщност става дума за депо, разпределителен център. Студентски град като точка на износ, разпространяваща материал първо сред самите студенти, после потеглящ вътре и вън от страната. Чистотата на кокаина се оказва изключително висока - 75 %. Първо качество, дори рядко виждано до момента у нас.
Трябваше да изминат около 20 години, през които кварталът от сравнително неугледно, но принципно интересно място (поне за първите 6-12 месеца, след това се развива клаустрофобия) се превърна в свръхнаселена, свръхзастроена и свръхтъпа зона: софийската версия на Слънчев бряг. За тези 20 години Студентски град се преобрази много, само едно нещо остана същото - няма нито една по-голяма библиотека, нито една по-голяма книжарница, нито едно пространство, което да предостави елементарни условия за концентрация.
През 2009-та имаше едни кратки, но справедливи протести след убийството на Стоян Балтов - за малко повече нормалност в кампуса, за някаква план и мисъл, извън хаотичното покълване на всякакви икономически интереси, захранващи нощния живот по легален и нелегален начин и академичния - по никакъв. Дори май някой министър беше споменал, че ще се обмисли идеята кампусът да се премести. И тогава звучеше смешно. 11 години по-късно вече има напредък - не само онази дискотека, до която се разигра убийството, чието име е илюстративно за целия квартал - "Амнезия" - а и половин тон кокаин, произвеждан на място. Но ако преди десет години за кварталът все още може би имаше някакъв шанс, вече няма. Той, както се казва, "се разви". Накъде е без значение. Идеалът, който беше преследван, е постигнат: някаква смесеца между поп фолк арена, криминогенно ядро, редуване на новозастроена лъскавина и ожулен от десетилетията потрес на общежитията, затворени отдавна три хубави бара и отворени отскоро триста безумни. Идеалното място - във връзка с коронавирусното образование - да те приемат и без изпит. Изпитната сесия се оказа опасна. Отварянето на нощните клубове не.
Автор: Райко Байчев
