Страхът е едно от най-важните усещания в живота. Но защо някои хора са по-страхливи от други, защо имат фобии, каква е причината да се страхуват от неща, от които обикновено не би трябвало да ги е страх? Учените смятат, че до голяма степен са намерили отговор на тези въпроси.
Според специалистите, страхът и склонността да се страхуваме повече от конкретни неща се предава по наследство.
Откритието е на изследователи от Медицинския център към университета Емори в Атланта. Те твърдят, че преживеният страх може да се предаде по наследство на следващото поколение и да се отрази сериозно на поведението и отношението към заобикалящата индивида среда от страна на потомците.
За да докажат това твърдение, учените провели експеримент с опитни мишки. Той показал, че травмиращите събития влияят на активността на гените по пътя на химическата модификация на ДНК в спермата. По тази причина се променя работата на мозъка и поведението на децата на мишките, преживели ситуация, в която са изпитвали силен страх. Същото става и с хората в реална ситуация.
По време на експеримента гризачите се научили да се страхуват от определена миризма – това станало, като при всяка стресова ситуация животните трябвало да усещат един и същи мирис. Изучаването на състава на спермата показало, че в участъка на ДНК-то, в който е разположен генът на рецепторите, чувствителни към тази миризма, се е предал и при децата и внуците на участвалите в опита мишки. В мозъка също били открити някои изменения. В резултат на това две поколения потомци на мишките също се страхували от специфичната миризма.
Опитът също доказва, че наследствената памет се предава само по мъжка линия, допълват учените, цитирани от LikarInfo.
Специалистите се надяват, че резултатите от експеримента ще им помогнат по-добре да разберат защо възникват страховете и фобиите при хората и как да се справяме с тях. Освен това те смятат, че проучването ще даде информация за откриването на ефективно лечение на страховите неврози, които са едни от най-трудно поддаващите се на терапия психически разстройства.
Редактор: Анна Маринова
