Запознах се Борис Немцов през далечната вече 1994 година в Бостън на конференция, организирана от факултета по журналистика към Североизточния университет, в който завършвах магистратурата си Конференцията бе посветена на медиите в Русия и свободата на словото и имах уникалната възможност да се запозная по-отблизо с този млад и обещаващ руски политик.
Звучи невероятно, че двадесет години по-късно управлението на Русия отново напомня за най-мрачните времена на тоталитарния режим, за който Немцов говореше, че е останал в историята.
Немцов ярко се открояваше сред останалите – беше със самочувствие и държане на западен лидер. Образован и интелигентен, дълбоко убеден, че Русия ще стане пълноценна част от цивилизования свят. Нетипично за повечето руснаци, Немцов се оказа много позитивен човек, изпълнен с дълбок оптимизъм за бъдещето на родина си. Той беше убеден, че с продължителни и последователни икономически и политически реформи, Русия ще се превърне в мощна и свободна демократична държава, в която либерализацията на пазара, свободните медии и държавните реформи ще са магическата смес на успеха.
В същото време той беше голям противник на всякакъв вид политически екстремизъм, винаги твърдеше, че промени трябва да се правят по мирен път, с помощта на информирано и активно гражданско общество. А такова, казваше той, може да се постигне чрез свободата на словото, което да се гарантира не само от закона, но и от отговорни и независими медии.
По това време Немцов вече беше уважаван политик, депутат от Руската дума и вече беше изкарал първия си мандат като губернатор на Нижни Новгород, в който бе започнал безпрецедентен успешен икономически експеримент, показал небивал икономически растеж за областта. С икономическата си програма „Лаборатория на реформата“ той печели адмирациите и уважението на Маргарет Тачър, която следи много внимателно неговите действия и отделя цяла глава от книгата си „State Craft” (Изкуство на управлението) на Немцов и реформите, които той прилага в Нижни Новгород.
До края на 90-те, Немцов се радва на голям политически успех и популярност. Докато е вицепремиер в правителството на Черномирдин, той получава 50% подкрепа на общественото мнение за потенциална президентска кандидатура през 2000 година. След политическите и икономически сътресения в Русия довели до разпускането на парламента от Елцин през 1999, Немцов е един от учредителите на Съюза на десните сили, който печели 9% в последвалите парламентарни избори през 1999 година.
С назначаването на Путин като „действащ“ президент през 1999 година и последвалото му явяване и печелене на президентските избори през 2000 година, Немцов е един от първите политици, които започват да тръбят, че Путин прави рязък обратен завой към тоталитаризма и ограничаването на гражданските свободи. След това Немцов напуска партията си, по неговите думи, заради склонността на други нейни лидери към конформизъм по отношение на Путин.
От тогава, до деня на своята смърт, Немцов е един от безкомпромисните критици на Путин в Русия. През 2008 година, заедно с Гари Каспаров създават политическото опозиционерско движение "Солидарност", с цел обединяване на цялата опозиция в страната. Въпреки постоянните заплахи и репресиите срещу него – множеството арести, съдебни присъди и тъмничен затвор— Немцов никога не спря да изобличава режима на Кремъл. Обект на неговата критика са корупцията в управлението на държавата; цензурата в медиите; репресиите над дисидентите, и през последната година, анексията на Крим и най-вече руската агресия в източна Украйна. През всичките тези години той не спира да напомня, че когато властта е концентрирана в ръцете на един човек и този човек управлява вечно, то всичко приключва с катастрофа.
На 1 март трябваше да се състои мощен антиправителствен марш в Москва, на който Немцов беше един от организаторите. Часове преди убийството му, в последното си интервю пред "Ехото на Москва", той каза че Путин много се страхува от стоте хиляди души, които ще участват. „Путин е патологичен лъжец. Той е свикнал да оперира само с лъжи, манипулации и измами. И той е убеден, че целият свят работи на същия принцип. Когато се изясни, че цялата му власт се крепи на лъжа, тя ще рухне“, бяха едни от последните думи Немцов.
Независимо от лицемерните закани на Путин след убийството, че ще накаже виновните, мислещият свят няма никакви съмнения кой стои зад това поредно поръчково престъпление срещу критик на Кремъл. Но днес можем да бъдем сигурни в едно: че един ден ще видим улици с името на Немцов в Москва, докато Путин ще остане в историята в мрачно забвение – като един най-обикновен и банален диктатор.
Автор: Татяна Кристи
