Да се празнува или да не се празнува като национален празник избухването на Априлското въстание на 1 май – това представляваше в основа днешният дебат (11.06.15) на първо четене за промените в Кодекса на труда.
Коментар на редактора
Предложението е направено от Реформаторския блок и е единствената идея на парламентарна група от управляващото мнозинство за промяна на Кодекса на труда. То е покъртително по същността си – хем да честваме Априлското въстание като национален празник, но не на отделна дата, защото сме имали много национални празници – 15-тина.
Въстанието се нарича Априлско, защото по времето, когато избухва, все още Юлианският календар не е бил изместен от Грегорианския. Пълен абсурд е обаче на 1-ви май да се празнува хем Априлското въстание, хем Деня на труда. Точно такъв абсурд, какъвто беше заяждането на Мартин Димитров, че БСП си пази 1 май заради комунистическото си минало. Само че Денят на труда не възниква заради комунизма, а заради социалните права на работещите – да имат отпуск, да не работят примерно по 20-тина часа на денонощие все едно строят Китайската стена и ей такива нещица, които особено в България доста често и доста лесно се забравят от куп работодатели. Два празника да се празнуват в един ден - идотщина, каквато е и политическата ни класа.
Ясно е, че в България отдавна сме се разделили на добри и лоши, вместо да гледаме кой какво предлага – дали е рационално или не. Затова и при заформянето на следващото безумие за обществен дебат – след очите на Цар Самуил, удобно се пропусна отлично предложение на „Атака”. И то касаеше учителите – да вземат за толкова месеца брутно обезщетение за прослужен стаж като педагози, колкото стаж като педагози са натрупали като години. Няма нужда от коментар на предложенията на националистите, заяви Мартин Димитров. Да, такива като Министерският съвет да определя минимална заплата и тя да не е по-ниска от тази в ЕС наистина нямат нужда от коментар – това е популизъм в най-чист вид. Но предложението за педагозите си има основание и би могло поне да се коментира, ако не и да се доразработи – например да се дава определено обезщетение след комплексна оценка на работата на учителя по време на трудовия му стаж. За тази цел обаче трябва мисъл, а не да се правим кой е повече патриот за Априлското въстание.
