Символичните присъди за каналджийство като липса на воля

Преди дни магистратите на гръцкия остров Родос издадоха наказателна присъда на трима каналджии сирийци, предизвикали през 2015 г. трагедия, отнела живота на 34 бежанци.

Общата присъда на тримата трафиканти е внушителният срок от 17 века и 72 години, както и 3 милиона евро глоба. Това решение говори за изключителна нетърпимост и крайна решимост на гръцкото правосъдие да обезкуражи каналджиите да продължават дейността си.

Нещо, което не може да се каже за българския съд.

Бърза проверка на присъдите за трафик на бежанци у нас разкрива коренно различна картина.

Районен съд - Златоград осъжда шестима каналджии за прекарване на афганистанци през границата на 11 месеца затвор.

Районен съд - Царево осъжда двама каналджии на 1,5 г. условно с 4 години изпитателен срок и глоба от 1500 лв.

Районен съд - Пловдив осъжда четирима каналджии на 8 месеца затвор за единия и 1 година условно с 3 години изпитателен срок и глоба 5000 лв. за останалите.

Районен съд - Русе осъжда трима каналджии на 5 месеца затвор и 1000 лв. глоба.

Тоест, в България трафикантите рискуват условни присъди и леки глоби, а в най-лошия случай - няколко месеца затвор. Това, на фона на бизнеса за милиони, който представлява превеждането на мигранти през границата, си е абсолютно приемлива сделка.

Българската държава не желае да се бори с каналджийството. Първо, по линия на опазването на границите, защото за никой не е тайна, че родните граничари участват почти винаги в схемите на каналджиите. И второ, по линия на съдебното преследване. С такива символични присъди е повече от естествено трафикантите да не виждат причина да спират.

И не можем да очакваме Брюксел, Ердоган или който и да е друг да разреши проблема ни с бежанската криза, щом сами нямаме желание да си помогнем.

Автор: Десислава Любомирова