Няма какво да се лъжем – дори и най-големите неверници в България относно COVID-19 със сигурност си задават този въпрос. И причината е, че даже те следят статистическите данни за разпространението на пандемията – най-вече за да ги оплюят публично, друг е въпросът какво точно мислят, само те си знаят.
Иначе на база статистиката не може да не се появяват мрачни мисли. Само за седмица заличихме успокоението, което се възцари след първите 10 дни на август и траеше чак до около 20 септември. В този времеви период като цяло всички тенденции по официални данни бяха в посока надолу – намаляващ брой заразени, увеличаващ се брой PCR тестове, броят на приетите в болница устойчиво се понижи и бяхме близо да слезем и под границата от 700. Вече не е така – сега сме на само 9 пациенти от границата от 800 приети с COVID-19 в болница, а неколкократно директорът на „Пирогов” проф. Асен Балтов предупреждаваше преди време, че при над 1000 души ще почнат по-сериозните проблеми за здравната ни система.
И на въпроса – ще има ли пак затваряне? Към днешна дата мисля, че няма да има цялостно затваряне, освен ако не стане нещо изключително драматично. Но е съвсем различен въпросът, ако говорим за частично затваряне.
Предвид бурното политическо лято, властта определено е разклатена. Затова много малко хора биха послушали безропотно команда за пълна карантина като тази от пролетта. Сега със сигурност би имало съпротива, както защото обикновените хора масово нямат финансови резерви, за да си стоят вкъщи, така и заради голямото неверие какво е COVID-19 – докато не те засегне лично. Мисля си, че единствено комбинация от голям брой починали и голям брой заразени в „испански или френски сценарий” може да наклони общественото мнение.
Но ако се действа секторно при сценарий „затваряне”, тогава нещата стоят различно. Първо, при такова нещо няма да бъдат засегнати всички т.е. не се формира голяма обществена съпротива. Второ – може да се действа по тактика „разделяй и владей”. Все по-упорити са слуховете, че училищата ще затворят и че вече има подготовка за преминаване отново на дистанционно обучение, въпреки многократните уверения на министъра на образованието Красимир Вълчев, че това е изключено на толкова ранен етап. А защо училищата – аргументът е, че те не пълнят директно бюджета и може по-лесно да се оправдае карантина. Същият аргумент се прилага от песимисти и за други сектори – ако не са икономически важни, ще бъдат ограничени.
Най-силният аргумент против затваряне е политическият ефект. Управляващите понесоха вече достатъчно имиджови щети и ако общественото мнение е против пълно затваряне, няма да го направят. Крути мерки ще бъдат вземани само с обществено одобрение. Само че вече трябва да е ясно – ситуацията с COVID-19 може да ескалира много бързо, а се оправя много бавно. Както и политическото управление на България – 30 години не сме го оправили още ...
Автор: Ивайло Ачев
