В този текст името на радован караджич ще бъде изписвано с малки букви, защото името на един човек е част от идентичността му, а това същество не заслужава да има нищо, включително име и идентичност.
Вчерашният ден бе исторически. Екслидерът на босненските сърби беше признат за виновен за геноцида в Сребреница и за много други зверства по време на войните в Югославия. Получи 40 години затвор. Новината бе посрещната със смесени чувства в Босна и по света. Някои се зарадваха, че е възтържествувала една закъсняла справедливост, други възнегодуваха срещу малката - според тях - присъда.
караджич е отговорен за смъртта на 8000 души в Сребреница. Както и за обсадата на Сараево, при която загиват 11 541 души. Както и за това, че е поръчал или позволил десетки убийства, изнасилвания, отвличания. Много хора не е убил физически, но добре се е погрижил животите им да бъдат съсипани. На този фон 40 години наистина изглеждат малко.
Все пак в присъдата има няколко положителни неща, ако думата „положително“ изобщо може да се използва в контекста:
- караджич доживя да бъде осъден за престъпленията си, което за съжаление не се случи с другото хитлеро-подобно същество - слободан милошевич (също незаслужаващо главни букви). Последното се спомина, преди да му бъде прочетена присъда, и така остана ако не невинно, то недостатъчно виновно в аналите на историята;
- Трибуналът в Хага показа, че не е съвсем безполезен и неефективен, каквито основателни твърдения има;
- По стечение на обстоятелствата присъдата дойде в подходящ момент, за да напомни на Европа, че да колиш невинни мюсюлмани е точно толкова гнусно и непростимо, колкото да взривяваш невинни християни по летищата;
Дали присъдата на караджич е справедлива? Разбира се, че не. Никоя не би могла да бъде. Дали е закъсняла? Безспорно. Но дори така тя ще донесе някакъв вид завършеност на оцелелите, ще бележи ново начало за тях.
Вчера сред съобщенията в Twitter ми се открои едно. Журналистка, отразяваща процеса, попитала майка на жертва на караджич какво мисли за присъдата и после сподели отговора ѝ. „Мисля, че може би най-сетне ще мога да поспя“, простичко казала жената.
Може би всички те най-сетне ще могат да поспят.