Има едно събитие в историята на Пловдив, което е поне донякъде сравнимо с предстоящото домакинство на града като Европейска столица на културата. То се е случило в далечната 1892 година на почти същото място, на което след месец ще бъде Откриващото събити е- бляскавата цветна церемония. Двете събития си приличат по това, че представят страната и се случват един път в историята.
Днес пловдивчани се чудят как ще се случи европейската столица на културата, като дни преди откриването градът е разкопан, редица предварително обявени проекти не са завършени, някои дори не бяха започнати, а времето тече.
Сигурно така са се чудили и през 1892 година, но дотук са приликите. Докато днес най-скептични са точно пловдивчани, тогава те са били окрилени от идеята да направят нещо почти невъзможно. И успяват.
Скептицизъм е идвал и откъм братята сърби, а вестниците в Цариград дават дори лъжлива информация и отместват изложението с 4-5 месеца насам.
Малко история. Първото българско търговско-промишлено изложение у нас политически е замислено като утвърждаване на акта на Съединението, така и неприет или приет през зъби от редица държави. Освободителят ни Русия не одобрява избора на княз Фердинанд. Пловдив все още е град, зависим от Високата порта. В страната почти няма промишленост, всичко предстои. И в този момент благодарение на Григор Начович, български дипломатически представител във Виена, една идея се заражда и обединява наистина като национален идеал цялата страна. В Пловдив стават буквално чудеса, за които редовно информира вестникът на Първото българско изложение, списван в периода на подготовката и на самото провеждане. Новините валят една след друга, организация върви не само в Пловдив, но в цялата страна.
За само десет месеца изоставеното турско гробище до Военния клуб е заравнено, отчуждени са частни имоти и на площ 80 600 кв. м. се построяват 43 държавни и частни павилиони и две гостилници.
Озеленяването е поверено на Люсиен Шевалас, който засажда десетгодишни дървета, защото за други няма време. Ноември 1891 година е топъл и позволява работата да върви интензивно. В занемареното досега място се прави водопровод, а има и езеро. За първи път се прави "електрическо осветление, гори от дървета, канали, шадравани, рибници, хиляди хора работят под управлението на един малък персонал. Министърът на финансите ръководи делото в качеството си на министър на търговията, а четирима висши чиновници обиколиха страната, за да повдигат ентусиазма". Това е финалът. Откриването символично е насрочено за 6 септември, датата на Съединението, но поради мръщенето на великите сили е преместено по-рано, на 15 август по стар стил, което пак не е случайна дата - на нея Фердинанд полага клетва като български владетел.
Какво означава това събитие за града? Бурен подем на хотелиерски, гостилничарски и транспортни услуги, както може да се очаква. Обаче още от началото на подготовката се въвежда ред - "да не си въобразяват разни лица, които са се готвили да наемат по-добри здания около Изложението за хотел, че ще могат да турят произволни цени".
Контролират се цените на нощувките в хотелите и в частните квартири, определя се тарифа на файтонджиите и каруцарите, включително за извънградски пътувания до разни забележителности. Фенерите на улиците, където има хотели и квартири, се удвояват. На "пайтонджиите" им се нарежда да си купят нови дрехи и да се обличат прилично, защото сега с дрипите си всяват "отвръщение и страх". Правителството отпуска пари за Изложението и всяка стотинка се отчита. Във всеки голям град има комисия от държавни и общински чиновници, която отговаря пряко за Изложението - нейна задача е да подбира участници, предмети, да агитира хората.
Направен е прецизен план за организираните посещения от различни околии - започва се с Видинската, последна е Пловдивската. На сто къщи население в тая делегация по места се избират две семейства. Жените са длъжни да се облекат в празничните си носии. Помислено е за пътуването. Тогава в България е имало четири железници, българската дава 70% отстъпка, Източните железници поевтиняват билета с 45%, Австро-унгарското параходно дружество "Лойд"- с 33%, а Черноморското дружество - с 50%. Направени са маршрути по Дунав, по море и после с влак до Пловдив. В последния момент Източните железници пускат с намаление билет отиване и връщане от Солун и Цариград. Всеки околийски управител трябва да направи тарифа за сухопътния транспорт на негова територия и тя да се спазва. Интересно е, че членовете на комисиите ще пътуват безплатно до Пловдив, в средствата от правителството това е предвидено, но сами ще си купуват билета, за да влязат да го разгледат.
Работата е изключително много, извършва се в много късо време. Какво се случва в Пловдив месец преди откриването? "Да се засили работата по поправянето на станционното шосе и калдъръма на главната улица, че както вървят досега...ще се виждаме принудени в началото на Изложението да катерим камари камъни и да се препъваме", пишат вестникарите. В тази си част ситуацията 126 години по-късно е почти същата, само дето ден преди откриването от вестника става ясно, че шосето е поправено, а днешният площад Централен няма никакъв шанс да бъде поправен за 12 януари.
Пак в тия две седмици до откриването на Изложението се издава заповед на всички притежатели на дюкяни и домове по Главната в спешен порядък да си поправят тротоарите, а ако имат полусрутени постройки, да ги съборят и оградят с дървена ограда. Всички граждани да си приготвят "пряпорци", е указанието. За да не се веят "всякакви парцали", кметството ще направи три размера знамена и ще ги продава. Въвежда се такса за хляб и храна, за да се овладее "безграничното своеволие на цените". Касапите се наставляват да се снабдят от по-рано с добитък. Правят се нови чешми, тъй като не стигат. Купуват се нови униформи за градските агенти и пожарникарите и им е заповядано да ходят чисти и грижливо облечени. Гражданите трябва да се сдобият с книжни фенери за светлинното шоу при откриването. На бърза ръка да се поправи шадраванът на Главната, да се съборят бараките около него и да му се докара вода. Всеки ден с вода да се полива улица Станционна, която води от гарата до изложението, за да не се вдига прах. Всички обществени здания да се почистят и отвън, и отвътре, особено това важи за хотелите и хановете. За милионния поток посетители, който се изсипва в продължение на двата месеца на Изложението, и за реда се грижат още сто стражари, командировани от страната.
От идеята за Изложението, кой знае защо, странят представителите на еврейския етнос в Пловдив и заслужават укора на вестникарите - "утре ще правят еврейски бал в полза на еврейските училища и ще канят наляво и надясно, а тук не искат да участват." Укорът не подминава и Главната дирекция на пощите и телеграфите, която не откликнала на молбата да свърже с телефони директорите на важните институции в Пловдив.
Удивителен е оня дух, който е сътворил истинско чудо, чиито следи остават и до днес. Цар Симеоновата градина е мястото, на което е било Изложението, впоследствие остава като парк и до ден-днешен е доказателство за това, че решим ли да се обединим в името на един идеал, равни нямаме.
Проверката през 2019 година ще покаже доколко сме успели да съхраним тоя дух. И дали днешният град ще издържи проверката на времето.
Автор: Веселина Божилова
