На 3 октомври в цяла България се проведоха тестове на системата за ранно предупреждение при бедствия и въздушна опасност. В 11:00 ч. в София се разнесе мъжки глас от всички краища: "Ще чуете националния сигнал за тревога".
По това време небето над столицата бе във всички нюанси на сивото и тъкмо се канеше да завали. В секундите, в които чаках да чуя сигнала, се замислих - дали вече не го чух на предната вечер, около и след 20:00 часа? Вие чухте ли го тогава?
После се сетих - сигнал определено имаше във вечерта на 2 октомври и той хич не беше тестов, но някак си не му се обърна достатъчно внимание. Този сигнал дойде от близо 90 000 души, които маркираха едно определено квадратче в бюлетините си на поредните парламентарни избори.
87 634 българи гласуваха с "Не подкрепям никого" или иначе казано - "партията" НПН е девета политическа сила. Реално погледнато, при още 12-13 000 гласа щяхме да видим прецедент, в който НПН "влиза" в парламента. И това ако не е достатъчно показателно, здраве му кажи...
Друг е въпросът, че реалните "партийни книжки" в НПН са много повече, но избирателите им просто не гласуват. Да, това са същите онези милиони, които не отидоха до изборните секции на 2 октомври или поне една голяма част от тях, защото всеки негласувал си има своите лични мотиви. А най-честият от тях "Няма за кого" си е равнозначен на "Не подкрепям никого".
Не е ли време политиците да се замислят, че щом не могат да мотивират огромна част от населението да отдели 10 минути, за да упражни свое конституционно право, значи ситуацията е много, много сбъркана и изобщо не отива в по-добра посока? Вместо да хленчат, че не "успяхме да достигнем до избирателя", да се замислят дали избирателят сам не се дистанцира от тях, защото му омръзна в продължение на десетилетия да гледа и слуша как се чертаят дебели червени линии, които после по късна доба се прескачат със скок от място в нечий офис? Защото му омръзна да слуша зрелищни обещания и в крайна сметка нищо съществено да не се променя (и не, това не е клише, уважаеми гласуващи)?
Клише е да кажеш, че си гласувал за "по-малкото зло", което само по себе си е една куха фраза - защо трябва да избирам по-малко зло, не е ли редно да търся "най-голямото добро"? Колко от гласувалите на 2 октомври с ръка на сърцето могат да заявят, че изборът им е на 100% "ЗА" някого, а не "гласувам за тия, че да не са ония"? Жалко, че социолозите не водят такава статистика - щеше да е доста интересно.
Тестът на системата за ранно предупреждение се прави два пъти годишно, а напоследък изборите в държавата влязоха в същия ритъм. Като че ли изводът вече не е, че "материалът е лош", а че материалът по високите етажи е лош. Дай Боже през зимата да не се наложи народът да прави стрес тестове на управляващите, които и да са те, защото резултатите само ще докажат, че държавата се разпада и на хоризонта не се вижда никакво светло бъдеще. Или пък точно това трябва да се случи, за да се разсеят облаците, както се разсеяха над София малко след 11:00 часа на 3 октомври, когато сигналът за национална тревога вече беше заглъхнал.
Който чул - чул.
Автор: Ленард Спартански
