Преди дни проверка показа, че 8 от 10 пешеходци в Пловдив пресичат на червено. На пръв поглед тази новина изглежда абсолютно незначителна.
Тя обаче разкрива една симптоматика, в която, ако имаме време да обмислим, бихме осъзнали, че се крият много от причините за проблемите ни.
В България по принцип имаме проблем с правилата. Знаем, че правилата са важни. Знаем, че с тях държавата работи по-добре. Завиждаме на другите страни, които са по-богати и по-уредени, защото "там правилата се спазват". Псуваме, че всеки си прави каквото си иска и България е разграден двор. Възмущаваме се на народната "мъдрост", че законът е "врата у поле" и трябва да си много тъп да минеш точно през нея.
И въпреки това, всеки божи ден, нарушаваме същите тези правила.
Тази шизофрения е причината да не успяваме да постигнем това, което искаме.
Трудно можем да очакваме добър резултат, когато сме съгласни, че трябва да организираме обществото си според правила, които да важат за всички и които осъзнаваме, че са за добро, и в следващия момент да решим, че точно днес не сме на кеф да спазваме закона, че точно ние знаем повече от другите, че тези правила са тъпи и не искаме да се съобразяваме с тях.
Всеки ден, на всеки светофар има хора, които пресичат на червено. Те знаят, че светофарите служат, за да пазят живота им и да регулират движението, така че всички да са в безопасност, но решават, че са по-умни от системата и могат да си позволят да я заобиколят.
Всеки ден хиляди шофьори нарушават правилата за движение по пътищата. Те знаят, че правилникът е създаден, за да помага, но решават, че еди-кой-си закон е тъп, че тук няма проблем да се изпреварва, че там няма проблем да кара с 20 - 30 км. над ограничението, и го правят.
Всеки ден хора си хвърлят боклуците по земята. Те знаят, че кошчетата са създадени в интерес на чистота, но решават, че днес просто ги мързи.
По същата причина - защото сме решили нещо и смятаме, че можем да си позволим да не спазваме правилата, правим и големите нарушения. Крием данъци, премахваме носещи стени вкъщи, караме без Гражданска, возим се гратис, палим огън в разгара на пожароопасния сезон, караме ски извън пистите, плуваме на плажове без спасители, пушим в заведенията въпреки забраната... и още, и още.
Въпрос на самоуважение е да спазваме правилата, които по принцип смятаме за полезни. Ако искреното ни убеждение е, че дадено правило е полезно, най-логичното нещо е да заставаме зад позицията си и да я отстояваме. Без значение, че точно днес бързаме и не ни се чака на светофара. Без значение, че няма много коли. Без значение, че друг притичва на червено и пресича.
Всеки път, когато погазваме правила, които знаем, че са създадени, за да правят живота ни по-добър и по-уреден, погазваме собствената си вяра, че това е пътят напред - пътят да бъдем едно развито, цивилизовано и логично общество. Защото да погазиш собствените си убеждения е не просто шизофренно, то е като да си плюеш на името. Сам да се саботираш и сам да омаловажаваш желанието си за прогрес.
И докато продължаваме да не спазваме собствените си правила, няма на кой друг да се сърдим, че нещата не върват.
Автор: Десислава Любомирова
Шизофренията да не спазваме собствените си правила
04 ноември 2016, 11:20 часа • 10123 прочитания
Десислава Любомирова
Отговорен редактор