Помните ли кой беше най-големият успех на Бойко Борисов през 2017 година? Може да сте позабравили предвид бомбардировката от предавания на живо във Facebook, която спретна премиерът и лидер на ГЕРБ в последно време. Но тогава, преди две години, той покоряваше международната сцена и перлата на успехите му беше Договорът за добросъседство с Македония. В сегашно време – Република Северна Македония
За незнаещите – този договор предвиди да се помирим със съседите като си направим една обща комисия и в нея се убедим взаимно дали има почва и колко почва има приказката, че като изкъпеш един македонец и се получава чист българин. Типично по български, договорът беше написан изключително пожелателно – не като Договора от Преспа с Гърция, където бяха разписани много ясни ангажименти и срокове за изпълнението им специално в работата на междуправителствено ниво и то специално какво ще пише в учебниците по история. И сега великият успех на българската външна политика почва да се разпада.
Вчера, 9 юни, военният министър Красимир Каракачанов избухна по темата за историческите истини и по-конкретно чий е Гоце Делчев. И това стана само два дни, след като нашите учени в българо-северномакедонската комисия официално обявиха, че било набелязано за какво се съгласяваме относно Гоце Делчев, но имало и "различия".
Какви ли са тези различия, щом се стигна до избухването на Каракачанов, който явно намекна, че може България да застане на пътя на северномакедонските стремежи за ЕС и НАТО? И за какво ли сме съгласни? Може би, че Гоце Делчев е съществувал? И оттам-насетне, тралала. Само като четем публикуваното от Каракачанов, че Делчев бил символ за "македонските емигранти в Княжество България" и е повече от ясно за какво говорим. Но пък може той нещо да "се слага" и по линия на Москва за блокиране на евроатлантическия път на Северна Македония, като знаем "бекграунда" му - в такива политически каши всяка гадна подправка трябва да се предвиди. Само че в случая нашият интерес е да не допуснем просто така Скопие да мине метър заради евроатлантизма!
Но какво ли се чудя за някакъв си български интерес зад граница, като в самата България нашият интерес не бива защитен? Хубаво е обаче да остават някои спомени – така, с натрупване, кой знае – може би ще дойде ден, в който ще има истинска промяна!
Автор: Ивайло Ачев
