Селският манталитет на насилие чрез пушене

Явно не е така само в България. Явно абсолютно селският манталитет по отношение на пушенето е характерен за целия регион.

По последни данни на Евростат Гърция е първа в ЕС по брой пасивни пушачи - 62,2% от гърците. Втори са хърватите с 44,7%, а трети - българите с 40,5%.

Според Световната здравна организация пасивното пушене всъщност е много по-опасно от активното. То се отразява най-пагубно но децата и причинява сърдечни заболявания, респираторни заболявания, рак на белия дроб и др.

Пасивното пушене е особено вбесяваща форма на вреда. Стоиш си мирно и кротко в заведение или в компания (защото хората са социални животни все пак) и си принуден да позволяваш на Х на брой мизерници да те тровят. Забележките не помагат, защото мизерниците са нагли. Тях ги мързи да излизат навън, а знаят прекрасно, че в България законите са само пожелателни и не са длъжни да се съобразяват с нищо. Не помага и разговор с управителя на заведението, защото и той знае, че в България законите са пожелателни и открито заявява, че при него се пуши, защото така искат клиентите, които си плащат. Не помага и сигнал към местата Районна здравна инспекция, защото те са тези, които са решили, че законите в България ще са пожелателни, и или правят проверка в 10.00 часа сутринта, или предупреждават предварително собствениците на заведения.

Има нещо дълбоко селско и комплексарско в психологията на пушенето у нас.

На непушачите цигареният дим им вреди. След една вечер сред кълба от дим често си докарват проблеми с гърлото, възпалени гласни връзки и др. На пушачите обаче чистият въздух не им вреди. И се получава така, че обществото ни е дало предимство на вредящите, на насилниците. И кара да се чувстват виновни тези, които не са направили нищо нередно.

Защото всеки пушач в заведение, на закрито обществено място, или просто в компания с непушачи Е НАСИЛНИК. Той вреди на друг против волята му. Това по всички класификации е насилие.

Насилие е да си непушач и да не можеш да излезеш някъде вечер спокойно, въпреки че има закон, който уж те защитава. Насилие е да оставяш здравето си в ръцете на някакви селтаци без да имаш избор. Насилие е държавата и обществото да наказват тези, които са избрали да не се тровят, вместо тези, които са избрали да творят другите. Насилие е някой да направи избор за себе си, но да го налага на околните насила.

Това насилие е вбесяващо, защото е реално и защото става с мълчаливото съгласие на всички.

Заради мързела да направиш няколко крачки. Заради нежеланието да не се съобразяваш. Заради самочувствието, че няма нужда да се съобразяваш. Заради увереността, че можеш да правиш каквото си искаш, другите да се оправят. И заради комплекса, че си велик и го доказваш като не ти пука за закона и не ти пука от чужди аргументи.

Това е дълбоко повреденото и нагло поведение на едни агресори, които са решили, че ще насилват останалите. И всички им го позволяват. Може би, защото комплексираните агресори са прекалено много. Може би защото нещо ни е счупено в чипа. Защото безумно много хора са престанали да се интересуват от друг, освен от себе си, защото са престанали да се съобразяват с друг, освен със себе си, и защото са престанали да допускат, че някой друг, освен тях, може да бъде прав.

Това насилие трябва да спре. Ако има кой да го поиска.

Автор: Десислава Любомирова