Счупено е, уважаеми читатели. Много счупено. Кое ли? Това, че новината за намерените разчленени мъж и жена при Негован е централната в най-големите медии от всякакъв вид в България.
Защо не трябва да е? Защото това е частен случай! Това е трагедия, касаеща едно семейство и по-близки роднини и приятели. Ужасна, влудяваща и много, много мрачна. Но това не е новина, отговаряща на условието да бъде от обществен интерес т.е. засягаща голяма част от живеещите в България. А тези новини – от обществен интерес, са най-важните!
Такива новини, които НЕ станаха водещи на доста места, претендиращи да са еталон заради високата си гледаемост/читаемост/слушаемост, имаше достатъчно. Например – течът на лични данни от ДСК. Засегнати са 33 500 души – далеч повече от случая с убийството. Председателят на Комисията за защита на личните данни Венцислав Караджов обясни за колко чувствителни данни става въпрос – и за разлика от случая с хакерската атака срещу НАП не побърза да каже как опасността се преувеличава. Не се – защото никой от тези 33 500 души със сигурност не иска чужди хора да знаят колко са му парите, колко и къде са му имотите, как изглежда, какво му е здравословното състояние – всичко необходимо, за да може някой злонамерен да навреди и да му се размине! И така - за 33 500 души, повечето от които със сигурност имат семейства, близки, приятели ... Съжалявам, повече, отколкото в случая с Негован!
Но дори този теч трудно се мери с информацията, че след цялото представление "олигарсите ме набутаха с тераса" Пламен Георгиев владее испански език колкото Бойко Борисов има медал от олимпиада по филология. А Георгиев е сложен от Борисов на пост, който определя лицето на държавата България т.е. на всички нас – колкото сме останали, още имаме няколко милиона. Така че такава излагация ни касае много пряко – обществен интерес. Не е емоционално разтърсващо като това да бъде убит и разчленен някой и след това задъхани репортер/ки да тичат и да питат "Как се чувствате?", обаче е с последствия. Защото току виж отидеш зад граница, например по работа в Испания и испанският ти партньор/клиент се окаже подразбрал, че има и български Карлсон на покрива – дали пък няма да почне да се чуди защо прави бизнес с теб, българин си като Георгиев, нали?
И още примери мога да дам – макар че за един се колебаех, защото веднага някой ще каже, че правя реклама на медията, в която работя. Но това не омаловажава факта, че съм абсолютно убеден, че интервюто на Десислава Иванчева и Биляна Петрова за Actualno.com с твърденията как прокуратурата също си има мизи за "такса спокойствие" е обществено важна тема! Обществено важна тема е и твърдението, че действащ общински съветник от ГЕРБ в София ги е заплашил, че "ще ви заключим" - защото, по думите на Иванчева, е станало още докато тя не беше подсъдима и беше на поста си районен кмет в София, но кмет не на ГЕРБ т.е. на управляващите. За здравеопазване плащаме поне по два пъти, за правосъдие също ли? И що за правосъдие е право, като точка номер едно в него е "дай, че да дадем"?
Нетолкова отдавна един депутат – проф. Иво Христов, каза, че 80% от българите са дебили. Последваха възмутени реакции, нароиха се обидени. Истината, обаче, боли – дори да я казва човек, който по принцип би те било гнус даже да заплюеш. А за да се отглеждат дебили, е важно първо да си отгледаш медии – нали няКОЙ трябва да възпитава дебилите. Възпитанието става просто – стимулираш най-първичните им емоции и чувства, а не мисленето. Ами да – колко е по-значимо да се ужасиш и дори разплачеш как някакви изверги са гръмнали и разчленили възрастна двойка, отколкото да мислиш дали в България да има или няма органи, които да търсят отговорност за вихрещия се навсякъде бандитизъм – или дори да мислиш как може да стане така, че наистина да има такива органи като работещи ПРОКУРАТУРА и СЪД? Първото няма да ти повлияе на живота извън краткия емоционален стрес, но второто може да го промени доста - а и не само твоя живот!
За финал, в края на емисията, една новина – никоя държава не е прокопсала без истинска правосъдна система и медии, които да обръщат внимание първо на обществения интерес. И нашата няма.
Автор: Ивайло Ачев
