Двама премиери - Бойко Борисов и Зоран Заев - засвидетелстваха братска дружба между две държави - България и Македония. И сякаш всичко започва отначало и нищо не е било. Уви, трудна работа!
Коментар на редактора
Ако в сферата на дипломатическите отношения връзката между София и Скопие може да бъде скрепена с една среща, поднасяне на цветя и умиления пред исторически паметници, ако Договорът за добросъседство може да бъде решен за едно кафе време, ако България наистина вярва в европейската интеграция и членството на Македония в НАТО, а Заев тръпне пред тези мъглявини на бъдещето, то нещата долу при хората не изглеждат никак толкова очарователно.
В македонския народ живеят исторически напластявания, които, подклаждани от официалната пропаганда в страната, раждат уродливи примери най-малкото за несъответствие с миналото и подигравка с настоящето. Този народ, объркан в представите си за вярно и грешно, истинно и лъжовно, градивно и унищожително, живее с чужди истории върху себе си, с чужди легенди, с чужди митове и с чужди мечти. Те къде успешно, къде не толкова му бяха наложени, народът свикна с тях, повярва им и сега живее с памет за нещо, което просто не е негово.
Такова вкореняване на фалшиво самочувствие създава обаче само изолация, възпитава в унищожителна омраза към другия, и очевидно не работи за загърбване на травмите от историята. Те могат да бъдат излекувани само с образование, което не почива на пропагандните модели, а за това - цял живот няма да ни стигне.
Уважаеми читатели, дипломацията на Балканите е провалена игра, тъй като народите тук имат драматични връзки помежду си, които с цветя и хвалебствия още повече се заплитат. И един договор за добросъседство, положен на безпринципност, само ще създаде нова бомба със закъснител.
