На 11 април заместник-министърът на образованието Мария Гайдарова отказа да седне на една маса с родителите на Габи, която почина, след като беше ритната в корема от свой съученик. Предния ден от пресцентъра на министерството за уточнили категорично Гайдарова няма да разговаря с родителите на починалото 11-годишно дете.
„Нямам против до момента, до който имаме абсолютна яснота след приключили проверки и експертизи. Не бива да взимаме страна в тази трагедия", разясни постъпката си Гайдарова.
Коментар на редактора
Само че аз не мога да разбера чия страна заемаш, ако имаш поне грам човещина да изкажеш съболезнования на родителите, загубили детето си по такъв трагичен и нелеп начин. С какво това би навредило на проверките, експертизите и разследването?
Директорът на училището Данко Калапиш посрещна подписката, инициирана от страна на родителите на децата от класа на Габи с думите „Не съм подготвен“. В тази подписка се задават въпроси, уточняващи обстоятелствата, довели до смъртта на детето. На следващия ден, вече "подготвен“, Калапиш дава интервю, в което заявява „нямало да влиза в обяснителен режим“ относно несъответствията дали е казано или не на родителите и на екипа на Спешна помощ, че Габи е била ритната в корема. Самата учителка, при която се е случил инцидента до момента не са я показали и може би - по-добре, защото студенокръвието на тези двамата ми беше достатъчно.
Докато я слушах тази заместник-министърка ми стана ясно защо стратегията за борба с агресията е обречена на провал. През цялото време този висш държавен чиновник не прояви грам емпатия - напротив, този човек, който вероятно е и майка, демонстрира завидно хладнокръвие и самообладание, в момент, когато се коментират причините смърт на дете, за която родителите също са били неподготвени, но говори за бъдещето. Как се правят планове за бъдещето, когато нямаш очи да погледнеш резултата от миналото в очите?
Може би липсата на тази емпатия се оказва фатална още при учителката, която не е отчела болката на Габи (детето е ударено в 14 часа, заведено при лекаря в 16 часа, в Пирогов към 18 часа.) Съучениците на Габи твърдят, че тя е плакала след удара, но явно госпожата не се е трогнала.
Е, каква борба с агресията да очакваме от хора, неспособни на съчувствие? Самата Гайдарова в коментар за отчаяно закъснелите мерки заяви, че децата, родителите, обществото трябва да се научат да се изслушват един друг. А какъв пример дава тя?
Емпатията (на старогръцки: ἐμπάθεια) или съчувствието е способността на човек да съпреживява емоциите, чувствата и мислите на другите. Емпатията е обратното на егоизма. Степента на емпатия е строго индивидуална, като съществуват и различни видове емпатия според начина, по който другият индивид е разбран – когнитивна, емоционална, интелектуална. Емпатията стои в основата на градивното социално общуване и води до формирането на алтруистично поведение.
