Моят приятел във Facebook Max Ohridski пише: "А па някакви ГО търсят да отговаря за Плана за възстановяване и развитие. И какво точно очакват да чуят?
- Тудуф- тудуф, фъш- фъш, соу-соу, гулю-гулю, абаут!
И всичко това набито с 200..."
Много точно казано. Точно така отговаря нашият премиер на всички въпроси, които му се поставят, откакто е на този пост.
Друг зевзек, само че депутат с няколко мандата, казваше, че ако искаш една работа да се замете под килима, трябва да създадеш за нея парламентарна комисия. Ще се провлачи във времето и накрая няма да има виновни. Е, има и изключения, но парламентарните комисии, създадени с определена задача, имат кофти имидж. Особено тези, чиито заседания са закрити за журналисти.
И тъй като комисията вече е създадена, нека почитаемите дами и господа нейни членове още в началото да разсекретят своите заседания и да ги излъчват пряко. Така всички ще знаем кой какво е проверил, какво е открил и какво е докладвал. Естествено, материалите от тази ревизия също трябва да бъдат достъпни онлайн, за да се вижда свършената работа. Защото нашите пари, раздавани от джипката, няма да се върнат. Всички искаме да знаем къде са отишли.
Ако идеята за комисия по ревизията е за сериозна, стопроцентовата прозрачност и публичност на нейната работа е първото, което трябва да направи. Нито правителствените решения са класифицирана информация, нито естеството на сигналите за корупция, нито (не)свършеното от компетентните органи и институции.
Малко трудно изглежда обаче за три месеца да се ревизират 10-годишни харчове. Затова тук съм съгласна с Любен Дилов-син, че тази комисия не бива да се ограничава във времето, а да е постоянна. Ако тя си функционира постоянно, всеки управляващ ще внимава повече - стига, разбира се, парламентът да не е придатък на Министерския съвет, но това зависи както от съвестта на депутатите, така и от мъдростта на гласоподавателите колко места да дадат на всяка партия. Това все още може да се запише в новия парламентарен правилник.
Задачата на комисията е твърде обемиста - трябва да събере всички сигнали за злоупотреби, всички решения и документи за плащания от министерства, агенции, предприятия с над 50% държавно участие и да изслуша съответните директори. По предварителна информация трябва да бъдат проверени 40 сектора с висок корупционен риск.
Апропо, дали има сектор без корупционен риск в българските условия?
По думите на Мая Манолова става дума за черни каси, в които през последните месеци правителството на Борисов е преливало държавни пари. Според нея, те са отивали "в приятелския кръг на фирми на олигарси, на приятели за карти, на хора с двузначни прякори". Това, освен че е публична тайна, е и сериозно обвинение и за да добие то юридическа плът и кръв, трябват доказателства. Всеки средно грамотен знае, че сериозните подозрения са откриваеми с просто търсене в Гугъл. В повечето случаи обаче не са годни за съдебна употреба и имат нужда от документална обосновка. Но една парламентарна комисия може да викне ключови фигури на изслушване и по правилата на парламентарната република това само по себе си е сериозен инструмент.
Задачата ще е наистина тежка, ако наред с концесиите се обследват и АПИ, Комисията по хазарта, ТЕРЕМ, КФН, Столична топлофикация, "Напоителни системи" ЕАД, държавните горски предприятия, държавните ловни стопанства, БДЖ и Национална компания "Железопътна инфраструктура". Цялата тази работа е твърде обемна, ще отнеме огромен човешки ресурс и доста време. Не е лесно да се потърси съдебна отговорност от управник, макар в много държави това да е редовна практика.
За да отпаднат подозренията, че от ревизията се търсят само политически дивиденти, е необходимо парламентарната комисия да направи три важни стъпки.
Първо, да изпрати доклада си в прокуратурата, ако той е един, или пък отделни доклади по всеки казус. Това е напълно в нейните правомощия.
Второ, да набележи законодателни промени с оглед ограничаване на бъдещи корупционни практики. Защото в момента в България корупцията очевидно е разрешена по закон. Ами хайде да го променим! И който е казал А, да каже и Б.
И трето, да стимулира подаването на сигнали. Последното е важно, защото в момента това подаване не е лесна работа - винаги може търсеният за корупция да стигне до този, който е подал сигнала срещу него и това е сред основните препъникамъни в борбата с корупцията.
Ако обаче се реализират тези няколко неща, може и да видим нещо невиждано в България - да бъде не просто потърсена, а намерена отговорност!
Автор: Евелина Гечева
