Китайски учени съобщават, че са разгадали тайната на кълбовидната мълния. При това те признават, че откритието им е станало съвършено случайно, за което са имали огромен късмет.
Благодарение на тази случайност обаче, изследователите успели да разберат какъв е химическият състав на основните елементи на кълбовидната мълния.
Учените от Северозападния университет, ръководени от професор Цен Цзян Юна, провеждали наблюдения във високопланинския район на Тибет, използвайки камери и спектрографи. Съвсем случайно, по време на силна буря, те станали свидетели на рядко срещано фантастично явление – близо до тях мълния ударила в земята, секунди след което се образувало голямо светещо кълбо с диаметър около пет метра.
Кълбовидната мълния изминала 15 метра, летейки в продължение на 1.6 секунди, и изчезнала безследно.
През цялото това време тя променяла своя цвят, започвайки от пурпурно-бял, оранжев, отново бял и накрая яркочервен.
С помощта на спектрометъра учените установили, че основните елементи в кълбовидната мълния са силиций, желязо и калций, каквито обикновено се съдържат в почвата. Това откритие позволило на китайските учени да потвърдят хипотезата на новозеландския учен Джон Абрахам, представена през 2000 г. Той предположил, че при удара на мълнията в земята, благодарение на внезапното и силно повишаване на температурите, от почвата бързо се изпаряват окиси на силиций, желязо и други елементи. От своя страна ударната вълна изхвърля газа във въздуха, образувайки кълбо.
Това означава, че загадката на кълбовидната мълния, свързана с начина на образуването й, е напълно разкрита, твърдят учените.
Едновременно с това изследователите открили още един интересен факт. Колебанията на светенето на кълбовидната мълния достигали 100 херца, при положение, че трябвало да бъдат два пъти по-малко. Специалистите са на мнение, че е възможно „излишните“ 50 херца да са се появили заради намиращия се наблизо електропровод. Вероятно това е причината за ненормално големите размери на кълбовидната мълния. Обикновено те са от един до няколко десетки сантиметра, коментират учените.
Редактор: Анна Маринова
