Георги Първанов подаде оставка като лидер на АБВ и същевременно обяви, че отношениятана партията му с ГЕРБ са замразени.
Коментар на редактора
Щеше да е смешно, ако не е тъжно. Защото Първанов е като поповехнала кокетка – все се надява, че всички по улицата ще се обръщат след нея, но всъщност само по някой пияница вдига мътен поглед и просвирва с подпухнали устни – ей така, с остатък на еректилна гордост. В еманация на приказката "иска, ама не може".
Циркът от петък вечер (6 март) беше изигран по всички правила на играта – одобриха ми оставката в 18:00, че да вляза в емисите в 19:00 и 20:00. Показах се като принципен човек, който щом веднъж е заявил позиция, я отстоява. И подчертах всички дефекти на управлението – липсата на диалог, на визия, наличието на зависимости. А на всичкото отгоре за мен опасност няма – подал съм оставка, но ще има избор за нов председател с предложения. Ха познайте освен мен колко други предложения ще има?
Не всички обаче забравят. Не сме забравили, че Първанов и Петков винаги са защитавали руските интереси в България преди българските. Големият енергиен шлем – не е случайно, че Петков постоянно повтаря за пустата ядрена енергетика. Същата, покрай която милиарди потънаха в един гьол при Белене. Нищо, че и в момента произвеждаме толкова ток, колкото стига за две сегашни Българии. Грандоманщина да има – на гол тумбак, чифте пищови.
Първанов е наясно – сега е просто придатък, а иска да е водещ. Но не може – природата не прощава. Време е такива като него да залязват, колкото и да не дават кокала.
