Тези дни реших да обърна поглед към миналото. Нали знаете, миналото винаги е по-хубаво – бил си по-млад.
Как погледнах ли – със сериала "Narcos". Той е посветен на живота на Пабло Ескобар. За тези, които не знаят (че има ли такива?!), накратко – Ескобар е най-най-най, когато говорим за наркобарони. Животът му е пример за изключително много неща – разбира се, примерите могат да ги видят и да ги оценят тези, които имат навика да мислят. Обикновено така е за всичко.
"Narcos" не е биографична продукция, но проследява основните моменти в живота на Ескобар. Кой е най-основният – сделката, с която Ескобар опитва да се изпере и да опази бизнеса си. Тя е наистина нещо уникално – Ескобар има такава власт в Колумбия, толкова е силен, че държавата не може да се справи с него, но и той не може да е вечно във война с нея. Затова измисля следното – доброволно да влезе в затвора по по-леко обвинение в замяна на това да няма законова уредба, която да позволи да бъде екстрадиран в САЩ, където разпространява основно кокаина си и откъдето трупа несметното си богатство. Защото в САЩ го чака истински затвор – там, където гниеш и всеки ден съжаляваш какво си правил. В Колубия затворът за Ескобар е песничка – все едно си на ваканция, добре е обрисувано в сериала.
Работата е на практика опечена – всичко тръгва както го е планирал Пабло. И накрая се проваля – заради него самия и естеството на бизнеса и живота му, заради характера и същността му. Налага му се да избяга от затвора, който на практика сам си е построил и нещата в крайна сметка свършват с куршум в главата за него.
Гледайки тази история нямаше как да не направя паралел с Владимир Путин. И той, като Ескобар, си проправя път в живота не така, както порядъчните родители биха искали – корупцията е отличителен прийом. И той, като Ескобар, натрупва достатъчно сила, за да иска да седне на масата на големите, да получи признание и узаконяване – за Путин това е масата, където стоят западните лидери, за Ескобар е неуспешният опит да се задържи като депутат в Камарата на представителите на Конгреса на Колумбия. И той, като Ескобар, залага на силата, за да облекчи нараненото си самолюбие. И той, като Ескобар, сега затъва все повече и повече в задънена улица – в Украйна руснаците не могат да спечелят военно, на Запад вратите за Путин са затворени, на Изток се възползват от това и печелят на негов гръб максимално точно защото Западната порта е здраво залостена.
Каква ще е сделката за Путин? Като затворът на Ескобар и краят му след това? Само времето ще покаже. Но в "Narcos" имаше нещо много важно като послание – някои хора са толкова лоши, че човешкият мозък не го побира. И те действат така, че да постигнат своето на всяка цена. Разговорният термин може да е "лош", научният по-скоро да отговаря на "психопат", крайният резултат е един – съответният човек не го е грижа за другите и какво им се случва заради неговите действия, важен е само той. Въпросът е на какво сме готови, за да спрем такива хора.
Ескобар е създал и имал зад гърба си нещо, което наричаме организирана престъпност. Путин обаче има далеч повече – цяла държава, при това с най-големия ядрен арсенал в света. Точно затова въпросът на какво е готов да постигне своето плаши толкова много хора. Затова и вървят кампанийки като "ние сме за мир" - те се възползват именно от страха на обикновените хора, за които насилието е чуждо, за които такова зло е необяснимо и нелогично. Защото обикновените хора не са такива - те не могат да влязат в дрехите на Путин или Ескобар, да си представят дори на какво са способни. Затова и Путин, както Ескобар, има и много привърженици - силата винаги привлича.
Но обикновените хора трябва да са наясно – такива като Ескобар, такива като Путин, винаги гледат да вземат повече и повече, и повече, и повече ... И винаги се стига до граница, при която светва надписът "Стига толкова". Светва в яркочервено!
При Ескобар този надпис светва, когато убива най-силния кандидат за президент на Колумбия. При Путин – с нахлуването в Украйна. Разликата между двамата е, че Ескобар е нямал ядрено оръжие. Путин има. Но има и един съществен въпрос, най-същественият – искаме ли да живеем в свят, в който някой прави каквото си иска, защото има ядрено оръжие? И какво сме готови да направим, за да го спрем?
ОЩЕ: Русия депортира още 300 украински деца, отвежда ги чак в Чувашия
Автор: Ивайло Ачев
