Когато започна войната в Украйна, вездесъщият Бай Ганьо веднага си прояви една от типичните черти на характерчето – я как млъкнахте за коронавируса. Един вид, трябваше Путин да нареди Украйна да я сринат със земята и "край на измислената пандемия".
Милиони хора по цял свят загубиха живота си заради въпросния вирус. За някои хора това не е достатъчно – щом не са те, конспирация е. Създадоха го да преразпределят благата на света. Измислиха го да ни подчинят. Разсъждения, които поставят опасността от самия вирус назад.
Изминалите 2 години ясно показаха, че Ковид не е грип. И в България достатъчно хора се сблъскаха с него, за да го разберат – но явно недостатъчно, за да може отзвукът във Фейсбук да стане поне малко по-скромен. А и 2 години плюс са повече от достатъчно – ясно е, че не можем да живеем цял живот като се пазим от вируса. Точно това за него е едно от най-силните оръжия.
Докато в Украйна се сипят ракети и бомби, коронавирусът отново се надига в Западна Европа. Във Великорбитания личи отчетливо увеличение на случаите, в Германия се вижда още по-ясно. Обяснението – генетична линия на Омикрон, която е по-конкурентна от първоначалния вариант и по-заразна (BA.2). Тепърва ще гледаме дали е по-тежка, по-смъртносна – досега категорични данни, които да се признават от официални институции, няма.
Официалните институции като цяло вече бият отбой за Ковид – не само в България. Явно е, че пандемията писна и на тях. Появата на Омикрон и относително по-малката му тежест масово се виждат като панацея не само от фейсбук обществото, но и от тези, които са отговорни да анализират, мислят и вземат решения, основани само на данни. Дано данните, които те имат, да показват, че с Омикрон действително настъпи повратната точка – всичко следващо ще е по-леко и дори да е много заразно, ще си го караме „на крак“. Само че досега не сме видели какво ще е положението след първата генетична линия на Омикрон (BA.1). Затова и смятам, че можеше поне малко да изчакаме.
Едно със сигурност е ясно – за обществото Ковид вече е приключила тема. Нищо, че каквото става в Западна Европа, става и при нас малко по-късно. Ако ти се падне на теб, почваш бурно да се интересуваш. Почваш да се тюхкаш, тръшкаш, да заливаш Фейсбук и де що има социални мрежи с твоя проблем. Нали е твой, значи е най-важен. Щом обаче не ти е лично на главата, няма какво да го мислиш. А и можеш да се присмиваш и обиждаш тези, които все пак се интересуват и без да им е на главата - защото опитват да подходят разумно и да не се натресат на болест, която изобщо не е приятна. Ако обаче се окаже, че Омикрон не е началото на края, а просто една по-оптимистична глава преди по-песимистични, пак ще има кого да псуваме. Не себе си, разбира се. Пък и хайде сега – тоя вирус нали няма как да почне да убива всеки, който го хване? Не че няма и подобни расъждения: Научна позиция за Омикрон: Една крехка случайност засега ни пази от нещо много тежко
Или по фейсбук народно казано: На малко прасенце и нов шеф не се радвай - не знаеш каква свиня ще излезе!
Автор: Ивайло Ачев
