Искахме да е по-добре, а стана както винаги (Хотели как лучше, а получилось как всегда). Тези паметни думи на руския премиер Виктор Черномирдин чудесно охарактеризират какво се случва в България.
Сривът на управлението хем беше очакван, хем не. Управляващата четворна коалиция ("Продължаваме промяната", БСП, "Има такъв народ" и Демократична България) дойде на власт с мантрата, че е за малко. Кой ли не и къде ли не обяви, че това правителство пълен четиригодишен мандат не може да изкара. И с основание – власт делят уж пълните антагонисти БСП и "Демократична България". Но голямата издънка е "Има такъв народ" (ИТН) - все пак партия, спечелила изборите, се отказа да прави правителство, при това за втори път, след като преди да спечели доверието на българите се класира втора и също имаше възможност. Исках, ама нямах желание – това само показва колко може да се разчита на ИТН да носи отговорност.
Безспорно сегашното управление е далеч от образец за държавност. Само че когато кажи-речи 30 години е срано на метеното (без извинение за грубия език), когато змии съскат постоянно в пазвата, няма как да дойде някой, който хем знае, хем може, хем "суверенът" му дава шанс. Защото и суверенът е същият – лапа мухи по социалните мрежи.
При сегашното развитие на нещата е критично важно да са ясни всички "за" и "против" оставането на власт на Кирил Петков. Няма черно-бяла картинка – има приоритети. В живота всеки сам преценява кое е по-важно и според решенията си си тегли последствията. С политиката също е така, с една разлика - има и други, освен теб, да преценяват и много, които да ги мързи и нищо да не правят, с което да утежняват положението. Така че, преценявайте заслужава ли си – защото иначе избори и там кой знае каква каша. Като нищо и тук ще дойде времето на Донбас - като примери за морал да се веят анализаторчета, които не могат правилно да напишат "вкъщи", но обясняват как там ще има референдуми и ще са честни резултатите, след като преди това милиони украинци бяха изселени и няма да гласуват - честна демокрация, как иначе. И така:
1. Борбата с корупцията
Видимо това е основна тема на раздор. Още преди десетина дни усилено почнаха да циркулират слухове, че вътрешният министър Бойко Рашков ще слезе от поста и ще оглави Антикорупционната комисия. Той отрече "слуховете", но сега вече е кристално ясно, че е било вярно. А това е фундаментална промяна по отношение на една от най-важните заявки на "Продължаваме промяната" - България най-после да е държава, в която законът важи, в която беззаконието не е държавна политика.
На теория това става, когато имаш работеща съдебна система. На практика обаче сегашното управление няма такова мнозинство, че да може да реши по възможно най-лесен начин основният проблем – този с прокуратурата. През годините всичко важно, с което държавното обвинение трябваше да се заеме решително, си мина и замина. Но при КПКОНПИ има една особеност – за нея Иво Прокопиев може добре да разкаже. А именно – ако почне да налага запори на имущество, нещата отиват на практика директно в съда, без да трябва прокуратурата да работи особено и да обвинява усърдно. Това е много мощно оръжие – дори съдът да не се съгласи с преценката на комисията, блокадата на активи за дълъг период от време е своеобразно наказание. Формацията на Кирил Петков и Асен Василев (или обратното) усети този потенциал и затова внася и законопроект за реформа на КПКОНПИ точно с акцент ако прокуратурата откаже да образува досъдебно производство заради действия на Антикорупционната комисия, да може да се обжалва пред съда. Защото, ако някой не знае в милата ни родна държавица (много са такива), прокуратурата сега сама решава кого да обвини и кого не и не можеш да обжалваш никъде решение за отказ да се повдигне обвинение, освен пред самата прокуратура! До какво води това: Законно е – когато прокуратурата е по-силна от съда (I част)
Именно заради това много трябва да се мисли – не е хубав знак за демокрация как законопроекти за обещаната съдебна реформа липсват, но ченгета бързо се намират. Рашков е ченге, за неразбралите - който не знае, да си припомни, неговата кариера не почва от 2021 година. Не е хубав знак и специално за борбата с корупцията да не се включат всички възможни органи като баланс за избора на членове на Антикорупционната комисия - квота на президент, защо не и на неправителствен сектор дори при ясни критерии. Така се минимизира рискът комисията да се избира от силните политически на деня. От друга страна – огън се бори с огън, ченгета трябват да се пребориш с ченгета, макар че танто за кукуригу винаги е опция и то лоша. А Кирил Петков вече веднъж показа, че не се притеснява особено от Конституцията, което е в противовес с върховенството на закона – законът важи дори да не ти харесва. Така че по тази точка колебанията са много.
2. Зависимостта от Русия
И преди някой да писне за американската зависимост, да се уточня – руската енергийна зависимост имам предвид специално на първо място. Няма начин твърдата позиция против изнудването на Путин с газа да не е изправила на нокти нашенската пета колона. А тя е дебела – в парламента и извън него. Реакцията на това правителство по въпроса с газа и петрола е най-смелата виждана от наше правителство. Колкото до зависимостите – при американската действителност поне можеш да идеш да се оплачеш пред съда, когато те натиснат много и дори има шанс да спечелиш, ако имаш достатъчно смелост и желание да се бориш. При Путиновата действителност не можеш – каквото той каже.
Затова е крайно време и кухите лейки, които се оплакват от Европейския съюз, да им стане кристално ясно - бъдещето на света е в окрупняването. Въпросът обаче е такива като нас, по-малки, къде искат да идат - там, където дори в окрупняване пак може да им се чуе гласът, макар и по-слабо, и да се опази идентичност, или там, където гласът им няма да съществува, идентичността - още по-малко. Затова и действията на това правителство по отношение на ясно заявен ангажимент да скъсаме критични връзки с Кремъл будят адмирации!
3. (Северна) Македония
Тук действително страхът, че се продаваме, е голям. И не без основание – явен е натискът от ЕС, особено от Франция и Еманюел Макрон. Само че не бива да забравяме и друго – сега със Скопие сме ни напред, ни назад. Нещо трябва да се промени, за да може да вървим към съгласие: Лично аз обаче нямам доверие, че ако тръгнем да си защитаваме интересите за Македония в преговорния процес за влизането ѝ в ЕС ще успеем. Изпуснахме си шанса – пример как се прави са гърците с Преспанския договор (ТУК). Кой ли беше тогава български премиер ... Но въпреки това, в случая наистина е по-добре да не сме по-европейци и от европейците и при цялата геополитическа каша, забъркана от Путин, да продължаваме да се борим Скопие първо да спази Договора за добросъседство и после да гледа към ЕС. Тоест – Кирил Петков добре опитва, но ако няма качествен пробив, в никакъв случай да не минаваме на сладки приказки "гаранция - Франция". Защото и сигурността на Украйна през 90-те години на XX век уж беше гарантирана от Русия, от Франция, от Германия, за да си предаде ядреното оръжие, обаче сега дали Зеленски не иска да има машина на времето ... По тази тема гласът ни трябва да е силен и да намерим начин ЕС да ни чуе.
4. Държавността
В смисъл на коване на закони, с които да се уреди хармоничното обществено съществуване. Нещо не му върви на това управление в тази насока. И притеснителното е, че не просто не му върви, ами изглежда толкова си може. Ще кажете – те предишните защото повече можеха. Да де, но нали затова търсим Промяната! Ако я няма, наистина няма смисъл. Защото Кирил Петков изглежда забрави как спечели изборите - спечели ги заради действията си с ББР, заради този пример за борба с оплетените властови свински черва, които винаги изсмукват всичко от обикновения човечец!
В крайна сметка, управлението на Петков едва ли ще продължи дълго, макар че именно в такава ситуация на криза е възможно да се извлекат дългосрочни дивиденти - само ако обаче имаш смелост и акъл. Във времена на криза най-ясно си проличава кой колко струва и маските падат.
Най-важният въпрос обаче остава - ще може ли "суверенът" да помисли добре не просто кое му е приоритет, а кое трябва да стане приоритет, дори да не донесе моментален келипир? Ще може ли да помисли и да измисли? Иначе Черномирдин по български - българският вариант е "исках, ама нямах желание" ...
Автор: Ивайло Ачев
