Шумотевицата около президентските избори се разраства с часове, особено след обявяването на кандидатурата на Лозан Панов. Защо обаче отвсякъде ни облъчват само с кандидат-президенти? Фигурата на държавния глава е важна, естествено, но много по-важни са резултатите от парламентарния вот. Ако той е фрагментиран и съставянето на правителство отново зацикли - майка ни жална. Пак.
Партиите забравиха да говорят за политики, някак изглеждат отдадени на безсмислени пререкания вече месеци наред. Изчерпани са, не предлагат политики и реални решения за проблемите на хората и затова използват президентската надпревара като смокинов лист, прикриващ политическата им немощ.
Какво е важно за обществото - повечето се видя в работата на двете служебни правителства. Видя се и в кратките два парламента. Видя се и какво не трябва да става - например, да се гласува за тотални политически аматьори.
Нещата са прости, уважаеми дами и господа, напиращи към властта. Важни за хората са здравето и доходите им, справедливостта, сигурността и планируемото бъдеще на децата им. Вместо да говорят за това и да предлагат стъпка по стъпка кое как може да се оправи в най-бедната страна в ЕС, партиите говорят за кусурите на Радев, за това кой ще стигне до балотаж, за разни имагинерни неща като независимости и инициативни комитети.
Това определено издава немощ.
На първо място, силна партия би издигнала лидера си за президент. Дотук - нула от участващите са направили такава стъпка, ако не броим Валери Симеонов.
Второ, артикулирането е твърде отнесено и политически напълно неангажиращо. Какво означава "подкрепяме"? Че човекът сам се издига, пък ние го легитимираме, защото сме политическа сила? Доста тъпо решение. "Това е нашият кандидат" е работещата формула, но явно според консултантите на партиите тя не бива да се използва, защото президентът трябва да е надпартиен.
Този факт само доказва, че замъглената мисъл води до замъглен резултат.
ГЕРБ и БСП до момента нищо не са предложили като своя основна цел при спечелване на предстоящите избори. Разбираемо е, защото са в шок от Неродената Промяна. Те изпадат в шок от всеки нов субект, излязъл на политическата сцена, но сега основната им грижа е или да намерят цаката на Промянаджиите, или да ги вкарат в пътя.
Кирил Петков и Асен Василев са много симпатични, млади и кадърни, но печелят точки, само докато се изказват по въпроси, по които са компетентни. Изявлението за това, че Лозан Панов е по-добре да се кандидатира за главен прокурор, отколкото за президент, стои като непоръбена пиарска кръпка на иначе бляскавия им стартов имидж. Кой, за Бога, е Кирил Петков, та да отправя кадрови препоръки към Лозан Панов? Хайде по-добре да продължи с младежкия си устрем да рути кочината, защото работа по това има за всички.
Партията ИТН изобщо няма да я коментираме като политики. Слави събра едни хора, в преобладаващата си част добри в своите области, подлъга ги, че ще ги вкара във властта, всеки си даде името и резултатът беше плачевен. Партийната работа не е механичен сбор от знанията и уменията на хората, които са се групирали около даден лидер. За формирането на политики се иска колективна и последователна работа във всеки от секторите, и то - с вписване в общата картина, а не фрагментарно.
Не че в ГЕРБ е по-различно - политическите послания са мъгляви и нищо незначещи. Постоянно сменящата си името формация на Манолова, Хаджигенов и Бабикян има доста по-ясно артикулирани цели, политически послания, а и конкретни действия от мощната и управлявала три мандата партия на Бойко Борисов.
Последователност по отношение на целите засега показват само ДПС, за които порциите са над всичко и те ги преследват с всички възможни средства, и "Демократична България", за която разчистването на корупцията и отвоюването на държавата обратно е основна цел. Разбира се, отстраняването на ДПС от порциите, но наистина завинаги, е цел на всеки нормално разсъждаващ човек, живял поне 20 години у нас.
Партиите е най-добре да пооставят на заден план кандидатите за президенти, след като лидерите им не искат да се впуснат в тази надпревара. Може би са прави и може би си знаят, че не стават за главнокомандващи. Редно е да ползват времето си до изборите за съвсем други цели. Да, кампанията ще е хибридна и сложна. Но какво предлага един кандидат за държавен глава почти няма значение за реалното управление. Виж, какво предлага партия - това е важното. Какво цели и как ще го постигне.
Затова партиите трябва незабавно да започнат разговор с обществото. Без мъглявини, с по-малко пропаганда и нападане на опонента с повод и без повод.
Ако не го направят, ще затвърдят впечатлението, че наистина нямат какво да предложат, но не защото не знаят кое е важно, а защото всяка промяна би разклатила статуквото. А на какво се крепи то? На партиите.
Ето защо са длъжни да уверят обществото в необходимостта от своето съществуване по Закона за политическите партии, а не по Търговския закон.
Автор: Евелина Гечева
