Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Престъпник вкъщи – да, можем да го гръмнем

11 ноември 2014, 10:34 часа • 6641 прочитания

Правото на неизбежна самоотбрана отново влезе във фокуса на обществения интерес, след като само преди няколко дни обикновен гражданин сварва крадец в мазето си, следва сбиване, което завършва фатално за престъпника – със смъртоносна рана.

Коментар на редактора

Всеки случай следва да бъде разглеждан сам за себе си – да се изяснят обстоятелствата от органите на реда и чак тогава да се постанови решние. Така действа правовият ред, а в България законът на теория звучи отлично.

На хартия българският закон* не може да служи за оправдание на някой апаш, който идва в дома ни, за да краде – с умисъл, който носи в себе си оръжие и който, ако бъде засечен от собственика, обикновено го използва и често пъти това завършва фатално за жертвата на кражбата. Защото да се краде „без да искам” е болестно състояние и то много рядко срещано – казват му клептомания.

Когато някой установи, че в дома му, в имота му, е влязал чужд човек без разрешението на стопанина, то жертвата си е напълно в правото да се въоръжи – дали с хладно оръжие, дали с огнестрелно, ако има разрешително за такова – и да провери кой е натрапникът. Другото би било пълна глупост и риск на собствения Ви живот – полицията да каже какъв е процентът на въоръжени грабежи, завършили с убийство на жертвата – хич не е малък. По-простичко казано – по-добре да пращаш на гроба на злосторника цветя от ареста, отколкото той да го прави на твоя собствен. Законът ни дори е предвидил, ако в случай на уплаха, действаме така, че животът на престъпника бъде отнет, да няма наказание (чл. 12, ал. 4).

Точно последното постановление е спорното. И то не е спорно от гледна точка написване, ами от гледна точка тълкуване. Всеизвестен факт е, че полицията в съответния район си знае контингента и броят на кражбите с взлом лесно може да бъде намален драстично по прост начин – проверяват се заложните къщи в района, прави се справка на вещите в тях и се разбира светкавично откъде са дошли и кой е виновен. Тогава няма да има нужда да се въоръжаваме до зъби, като чуем шум в дома или мазето си и да вземаме в собствени ръце правосъдието. Това не се случва - и дали не дава отражение и в съда, на принципа "кой кого познава и кой на кого е в тефтерчето, макар и на по-ниско ниво"?

Правото на лична собственост е едно от правата, които изграждат демокрацията. То е свещено. Затова не само законът, ами и полицията, и съдебната система трябва да го защитават. В закона не се съмнявам, но в другите две институции – много. И не съм само аз.

* Ето и какво казва Наказателният кодекс за неизбежната самоотбрана:

Чл. 12. (1) Не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана - за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.

(2) Превишаване пределите на неизбежната отбрана има, когато защитата явно не съответствува на характера и опасността на нападението.

(3) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм., бр. 120 от 1997 г., бр. 75 от 2006 г.) Няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 3, бр. 62 от 1997 г.) Деецът не се наказва, когато извърши деянието при превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако това се дължи на уплаха или смущение.

Чл. 12а. (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) Не е общественоопасно причиняването на вреди на лице, извършило престъпление при неговото задържане за предаване на органите на властта и предотвратяване на възможността за извършване на друго престъпление, ако няма друг начин за неговото задържане и ако при това задържане не е допуснато превишаване на необходимите и законосъобразни мерки.

(2) Необходимите мерки за задържане на лице, извършило престъпление, се превишават тогава, когато има явно несъответствие между характера и степента на обществената опасност на извършеното от задържаното лице престъпление и обстоятелствата по задържането, както и когато на лицето без необходимост се причинява явно прекомерна вреда. В тези случаи наказателна отговорност се носи само в случаите на умишлено причиняване на вредата.

Ивайло Ачев
Ивайло Ачев Отговорен редактор
Новините днес