Какви пък могат да са тези неща, ще попитате. Ами най-различни - като се започне с преклонената пред всеки падишах главица и се стигне до лакомията, преяждането с власт и тупането в гърдите кой е откраднал повече народна пара.
Не само че го допускаме, но и свикваме, защото всеки божи ден виждаме тези неща, които ще накарат Левски да извърне глава от нас. Където и да е гробът му, неговият дух е онова, което трябва да ни държи заедно. А не да се хващаме за гушите всяка година на 18,19 или друг февруари.
Но между историческата истина, каквато и да е тя, и административното скудоумие има светлинни години разстояние. И последният епизод от серията гаври с Васил Левски го доказва.
Някакви хора решиха да направят "гроб" на Апостола на свободата ей-така, на улицата. Въпросният пърформанс представляваше осем кашпи с цветя, наредени в правоъгълник и поставени на отредено за паркиране място. Върху тях имаше и надпис “Тук през 1873 г. е погребан Васил Левски”.
Безумната визия на това нещо нямала разрешение от СОС, но пък срещнала подкрепа от кметицата на “Красно село” Росина Станиславова и, кой знае защо, от кмета на община Сухиндол Пламен Чернев.
Няма да се спираме върху естетиката на “гроба”, който в крайна сметка беше премахнат от Столичния инспекторат. По-потресаваща е самата идея някъде да се учреди гроб - някъде на улицата, между паркиращи и преминаващи коли. Хрумване, което е повече от обидно за Левски.
Историческата истина е, поне според повечето български светила, че не е ясно къде е погребан Дякона и че не е възможно да се изясни поради многото неизвестни факти, противоречиви твърдения и премествания на софийските гробища.
Не е безспорно доказано дори приетото за народна мълва твърдение, че е погребан в "Света Петка". И именно поради недоказаните твърдения и неяснотите този спор ще продължи. Вероятно докато науката и изследователите се обединят около безспорна теза, макар това да изглежда невъзможно към днешна дата.
В случая обаче изобщо не става дума за историческата истина, а за начина, по който ние като общество подхождаме към един от своите кумири.
Моите уважения към историците, учредили въпросния "гроб", но техните действия не се различават кой знае колко от тези на мутрите, татуиращи Апостола по бицепсите си. Когато искаш да изразиш почит, е добре да съблюдаваш поне нормите на приличие. Това, за съжаление, не го видяхме.
Остри реакции неотдавна предизвика и филмът на Максим Генчев за Левски, но да речем, в изкуството са възможни някакви интерпретации. В реалния живот обаче е редно администрацията не само да не поощрява, но изобщо да не допуска интерпретации, импровизации и най-меко казано безобразия, свързани с Левски. Случаят с кметицата на "Красно село" още веднъж показва какъв голям дял има случайността за попадането на някои хора в управлението.
Само си помислете - ако всеки реши да забучи паметна плоча там, където по личното му мнение е погребан Дякона, какво ще се получи. Пълна какофония. Паметта има за цел да възпитава родолюбие, нали? Как обикновеният човек да обясни на децата си защо се покланяме на паметника на Левски в София, а паметна плоча има върху една църква, пък в Красно село му е гробът?
Държавата може да направи нещо и то е да инициира дълбоко експертно проучване, което да сложи край на дългогодишния спор къде са костите на Апостола. Независимо от това дали ще се намери или не къде е погребан, трябва да има едно финално становище. Защото колкото и да се карат учените, този гроб ще си остане в сърцата на българите.
Така и трябва да бъде, защото и в днешно време имаме за какво да се борим - за свободата си, за достоен живот, за нормална държава, където всички са равни пред закона и всеки получава заслуженото. Ето това е важно да отстояваме, ако искаме да не се срамува Левски от нас.
Автор: Стефан Стефанов
