Скоро ще решим. Гледаме социологията. Анализираме. 2 + 2 невинаги прави 4 в живота и в политиката. От известно време в този стил се изказват и лица на "Продължаваме промяната", и такива от "Демократична България" когато трябва да коментират въпроса ще се явят ли на изборите заедно или не.
Хубаво е да се правят анализи, да се премисля преди да се действа. Но в случая ползите от коалиция са толкова очевидни, че не знам какво има да се анализира. Накратко - няма да има колебания, отказ от гласуване и разпръскване на вот при голямо обединение.
Къде обаче е проблемът? Както винаги, в материалното. Кой ще води бащина дружина с други думи. Кой ще е в листите, кой ще е лидер по места? А при победа и възможност за съставяне на правителство, кой какъв сектор ще вземе? Защото при коалиция няма как да се каже твърдо кой повече е допринесъл за победата. Няма измерител – докато поотделно е ясно. Ти си с 25%, ти си с 8%, оттук-насетне разпределение на власт се прави по-лесно.
Съединението на база принципи прави силата – винаги е било вярно и е математическа аксиома. Човекът е социално животно – вирее най-добре тогава, когато е в група, в общност. Един от големите проблеми в България е, че си (само)разрушихме общностите. След семейството, именно общността е най-важната единица на обществото. Хората около теб – приятели, колеги, съседи, съквърталци. Хора, обединени от нещо общо, което ги касае, за да живеят по-добре.
Човекът обаче е и алчно животно. Всъщност, като алчност едва ли има друг биологичен вид, който да може да се мери с нас. Винаги се сравняваме кой е по-по-най и гледаме как да изпреварим другарчето и то така, че да не може да ни настигне – по възможност никога. А в България гледането в чуждата паничка е национален спорт. И точно сега ПП и ДБ трябва да го позабравят този спорт. Успех ще има само ако са повече отбор, а не "много вожд, малко индианец".
Не е лесно обаче. Дори само защото не може да се изчисли колко от тези, които не стават за нищо, но имат влияние в двете формации, грам не им пука за общото благо. На тях им пука единствено за собственото благо. А не осъзнават, че общото благо увеличава и собственото – три десетилетия масово в България не го осъзнаваме. Затова и седим в блатото. Време е да поискаме да излезем!
Автор: Ивайло Ачев
