Преди вече две денонощия двама от престъпниците с най-сурови присъди в България духнаха като на кино през централния вход-изход на Софийския затвор. Става въпрос за хора, които незнайно защо нямат доживотни присъди, но и съдебни решения да стоят по 20-30 години в затвора, при това не едно решение, показват достатъчно красноречиво за какво става въпрос.
От бягството насам последваха много обяснения на отговорни фигури защо се е случило така – кое от кое по-трогателни. Завинаги в историческите анали остават думите на вътрешния министър Валентин Радев, за който винаги съм се чудил дали формата на главата отразява едно към едно формата на мозъка, с всичките ѝ извивки. Г-н Радев съобщи пред Народното събрание, че още преди година МВР имало информация за готвеното бягство на единия от двамата – Владимир Пеков, като били направени "и са взети необходимите мерки по това, но за жалост се случи така, че той сега е избягал от затвора". Освен това, пак Радев констатира, че сигурно било нарушено правилото да няма огнестрелно оръжие в затвора, че не било вярно, че само чистачката гонила бягащите затворници, имало и социален работник и че "със сигурност трябва да има реформа, тя си върви".
Не по-назад остана правосъдният министър Цецка Цачева (а можеше да ни е президент, ей!). Нейна е историческата реплика: "Става дума за човешки грешки и за техническо неокомплектоване на системите за сигурност".
И понеже живеем в България, а в България не се подават оставки, когато трябва да се носи отговорност, ще си позволява да поздравя министър Радев и министър Цачева за тяхната работа – хора като тях, или както би казал покойният ми дядо "гьонсурати", от друго не разбират. Ще го направя в стил "литературно-музикално изкуство". И така:
"Тежко, тежко! Вино дайте! Пиян дано аз забравя туй, що, глупци, вий не знайте позор ли е или слава! Грабят от народа гладен, граби подъл чорбаджия, за злато търговец жаден и поп с божа литургия! Грабете го, неразбрани! Грабете го! Кой ви бърка? Скоро той не ще да стане: ний сме синца с чаши в ръка! О, налейте! Ще да пия! На душа ми да олекне, чувства трезви да убия, ръка мъжка да омекне! Ще да пия, напук врагу, напук и вам, патриоти! Аз веч нямам мило, драго, а вий... вий сте идиоти!" (Христо Ботев, със съкращения)
Автор: Ивайло Ачев