Измежду всички разговори за войната, един взема превес. Светият и световен геополитически анализ.
Популярен жанр, който смесва висш ешалон, дублиран на по-ниско ниво в безкрайните ловни тролски полета.
Ключови думи: еднополярен, многополярен свят. Още: Клъстъри, постсъветско пространство. Други: Буфери, идеи, доминация. Стар световен ред, нов световен ред. Нацизъм, контранацизъм, неонацизъм, постфашизъм. Цар, пешки, офицери. И прочие размени на фигури.
Тези геополитически анализи са голямо събитие; чакат се с нетърпение, плямпат се бързо и сладко, консумират се като бърза храна и се преяжда с масово настървение. Сетете се за онзи познат, който нищо не разбира от войната и не е готов да я обясни моментално геополитически. И аз не се сещам.
Геополитическите анализи казват всичко, само че спестяват едно. Например 4-5 милиона бежанци и 35 милиона, треперещи за живота си - те нямат никакво отношение към геополитическия анализ. Той ги подминава, така както се подминават страданията в онова злокобно сравнение между трагедия и статистика. По странен начин една трагедия, умножена по три милиона, не се превръща в три милиона трагедии. Превръща се в горещ шахматиски дебат.
Разрушенията също - те нямат отношение към геополитическия анализ. Жертвите и разсипаните градове - не рискувайте да се вторачвате в тях, защото току-виж не сте разбрали как се ражда многополярният свят. Върнатите войници в ковчези - оставете ги на майките. Важното е как Китай, Тайван, Зеленски, Путин, Шойгу, Ердоган и Байдън правят така, че Байдън, Ердоган, Шойгу, Путин, Зеленски, Тайван и Китай да направят така. През това време едни милиони съдби се разпръскват по няколко граници и ако за 40-те милиона пострадали от войната възникне разговор, ще е разговорът за 40-те лева.
Оказа се, че след пандемията, която беше предъвкана геополитически, няма нищо по-лесно от това войната да се предъфче по същия начин. Като с коронавируса е: много си отворен, ако умира друг. Днешният парадокс гласи: защо бяха всичките военни филми, всички военни романи, защо бяха "На западният фронт нищо ново", "Голите и мъртвите", "Сбогом на оръжията", когато се оказа, че ужасът от войната би могъл да бъде оставен на страдащите от нея? И за много по-разумно, а и, оказва се, вълнуващо, войната се разглежда така, както я разглеждахме в близкото юношество, увлечено в компютърните игри. Стратегически погледнато, това е малоумно.
Автор: Райко Байчев
