Само за пет минути, президентът на Европейския съвет Доналд Туск успя да направи повече за добрия имидж на Съюза в очите на българите, отколкото всичките прегръдки на премиера Бойко Борисов и председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер. И не за друго, а защото хората не са слепи и прекалено очевидния фалш го виждат.
Реално, обаче, Туск просто погъделичка егото ни с тази реч. Обърнете внимание – той наблегна на постижения и неща, които са историческо минало. Но едни други думи на Туск, изречени денонощие по-рано, всъщност засягат може би най-огромния проблем на България.
За какво става въпрос? Доналд Туск разкритикува управляващото в момента полско правителство, тъй като политиката му доведе дотам, че Европейската комисия за пръв път в историята на ЕС стартира наказателна процедура, която може да доведе до отнемането на правото на глас на страна-членка (в случая Полша) в Европейския съвет. Брюксел го направи, защото видя заплаха за върховенството на правото в Полша – заради съдебната реформа, довела абсурдното положение полският министър на правосъдието да назначава и освобождава председатели на съдилища и да променя дължината на мандата на съдии! И Туск говори за това на 10 януари, като заяви директно, че настоящето полско правителство може да опита да извади Полша от ЕС, ако бъдат орязани или спрени средствата по еврофондовете за страната.
"Трябва да останем неутрални", каза друг политик, който сега е във фокуса на прожекторите на европейската сцена. Познайте КОЙ беше? Разбира се, не е трудно – Бойко Борисов. Точно този политик, който си стои неутрално стабилен в нерешаването на всички най-важни проблеми на страната си. Кеф ти здравна реформа, кеф ти реформа в МВР, кеф ти постоянни (успешни) опити за преразпределяне на обществени блага в полза на тъмни кръгове, кеф ти изкривена до неузнаваемост свобода на словото.
Бойко Борисов не иска да се говори за проблемите в Полша, защото те са проблеми и на България! Съдебната реформа си остана все така половинчата – няма видимо нагли законодателни простотии, защото няма нужда предвид овладяната държава. По-хитри сме от поляците – ние просто не си спазваме законите, но държим няколко горе-долу добре написани, че да ги размахаме в случай на нужда и да повтаряме до безкрай как работим да станат по-добри. Работим, както ни работят институциите – колкото да не умрат съвсем.
Влизането на България в Европейския съюз беше посрещнато с надежда и оптимизъм за налагане на базови правила – като правото на справедливост. Справедливост, а не за кокошка няма прошка, за милиони няма закони. И точно в това отношение, в очите на българите, ЕС се проваля. А това е базов принцип, заради който е създаден ЕС и заради който обикновените хора възлагаха толкова надежди. Така че – ние трябва да си оправим кочината, но и ЕС в никакъв случай не може да е "неутрален" - той трябва да посочва проблемите. Затова и браво на Туск, но е нужно да посочи проблемите не само в Полша. След като показа, че е наясно с творчеството на Иван Вазов и то на български, със сигурност няма да му е трудно да разбере какви са ни и проблемите – ако още не ги е разбрал, в което дълбоко се съмнявам.
Автор: Ивайло Ачев
