Популизъм, популизъм, популизъм. Тази думичка напоследък буквално извира отвсякъде. Кеф ти телевизия, кеф ти интернет, кеф ти радио. Пряко и преносно популизмът удря здраво.
Няма да ви занимавам със сложни теоритични дефиниции какво е популизъм. Ще дам само няколко примера от последните дни, за да сте наясно. Ето ги:
Менда Стоянова – считам, че партийните субсидии са изчислявани правилно. Защо счита така – защото се разпределяли пари за всички действителни гласове на парламентарни избори, независимо за кого са дадени тези гласове. Така си било от 2001 година, каза Стоянова и с това внуши защо няма нищо нередно. Аз пък считам, че това е една долна лъжа, за да се оправдае присвояване на пари – на нашите пари!
Бойко Борисов – ние няма да пипаме данъците, но ще ви натискаме да вдигате заплатите. В претендираща да е правова държава и страна-член на ЕС не може никоя държавна институция да казва на частния бизнес какви заплати да дава на служителите си. Принудата бизнесът да плаща повече трябва да е чисто пазарна – за да имаш качество на продукта, ти трябва качество на хората, а качеството при хората значи пари. И щом г-н Борисов повтаря каква правова държава сме с постоянните публични приказки, че не се меси на съдебната система, значи държавната принуда да се вдигат заплати в частния сектор е ...?!
Делян Пеевски – ще свалим ДДС на храните, на лекарствата, на книгите. Казва го депутатът с три работни дни в 44-тото Народно събрание. Преценете сега дали това е популизъм, дали е лъжа или ще стане.
И се чудите какво общо има това с Чернобил? Ами сетих се за първите реплики в нашумелия сериал на HBO. И те бяха следните (перефразирам) – всички знаем, че режимът ни лъже, но когато бъдем засипвани с тонове и тонове лъжи, загубваме способността си да различаваме истината. Точно както и сега, в ерата на "свободния" достъп до информация ...
Автор: Ивайло Ачев
