След месец и половина ще гласуваме на предсрочни парламентарни избори. Отново. За трети пореден път. Официалната кампания още не е започнала, но това по нищо не личи - политиците ни постоянно са в кампания.
Коментар на редактора
Ако някой реши да слуша политиците и техните обещания и препирни, ще си помисли, че става въпрос за масова кражба на авторско право. Политическата мода сега е да обещаваме увеличение на учителските заплати - накъдето и да се обърнете, това е мотото. Разбира се, и неща като "Белене" се въртят като стара грамофонна плоча - от ненакралите се на атоми, електрони и протони.
Трябва да си едноклетъчно, за да вярваш на обещание, дадено от хора, управлявали години наред, които не са го изпълнили вече - през въпросните години. Отнася се за всяко обещание. Но точно тези хора пак ще са на челните места след изборите и пак няма да имат достатъчно проценти, за да могат да се отдадат на спокоен грабеж. Не за друго, ами защото вторите в изборната класацийка ще искат и те да се наместят на копанката и ще има бутаница - няма как да лапаш на спокойствие при това положение.
Все пак има нещо хубаво, нещо забавно, нещо дълбоко трогателно в предизборните кампании. Тогава изведнъж почват да падат маските. Тогава, при напрежението да крещиш и повтаряш все по-силно как ти си най-великият, почваш да се изпускаш. Например негово премиерско експертно светейшество Бойко Борисов обяви Меглена Кунева за една от най-големите си грешки. Две години не го разбра, но преди изборите вече го е прозрял. Също както и, че учителските заплати са ниски. Машинното гласуване и то се оказа тояга на "реформаторския гръб". Всичко това било в името на стабилността. С главно "С"! Сега тя не е важна, обаче.
След 26-ти март отново няма да има една партия с такова мнозинство, че да не се съобразява с никого. Само че ако искаш една работа да бъде свършена както трябва, просто не я почваш с неизпълними компромиси. Иначе следват нови и нови оправдания преди следващите избори. А животът на всички нас си тече - в оправдания.
