В България "Евровизия" никога не набра тази популярност, която има в много други европейски и съседни на нас държави. И това е абсолютно логично, имайки предвид зловещия старт на конкурса у нас, белязан от нагла покупко-продажба на първото ни участие, а и сериозните съмнения за машинации в избора на няколкото родни представители след това.
Тази апатия е причината за 11 години да не успеем да развием устойчиво поведение на страна, изпращаща добри предложения, и да изградим ако не международно лоби, то поне обективна симпатия, на която да можем да разчитаме.
"Евровизия" обаче не е маловажен конкурс. Освен самочувствие заради чисто състезателното начало, надпреварата дава сцена за изява, която по мащаб е иначе немислима за страни като България. "Евровизия" е и добър канал за национална реклама, защото може да помогне милиони европейци да си изградят някаква представа за културата, традициите и езика на всяка страна, стига тя да го пожелае и да се стреми към това.
Затова е хубаво, че България има добри примери за песни, които е изпращала. Не се нуждае от коментар тоталният успех на "Вода" на Елица и Стунджи. Именно липсата на малко късмет и международна подкрепа попречи и на други, иначе добри наши предложения, да влязат в големия финал през годините - "Love Unlimited" на Софи Маринова и "На инат" на Поли Генова.
Така се заточиха години, в които на България все нещо не й достигаше. Имаше и години, в които решихме да се оттеглим от конкурса. И така сред мнозина се създаде усещането, че участието ни е безсмислено и вечно обречено на неуспех.
До тази година.
Песента "If love was a crime" на Поли Генова, имаща куража да представи България за втори път, предизвика невиждан отдавна фурор. Коментарите на фенове на конкурса от цяла Европа още от самото начало бяха изключително положителни и Поли набра скорост, която ни даде надежда, че тази година най-накрая може да счупим каръка. И за щастие снощи България за втори път в историята на 11-годишното си участие чу името си сред финалистите.
Победата на Поли (както, междувпрочем и успехът на Крисия на "Детската Евровизия") доказа една истина, която отдавна не беше потвърждавана и започна да се поставя под съмнение - че със силна песен дори държава като България може да успее. Да, политическият и регионалният вот на "Евровизия" е сериозен фактор. Да, журито не прави нещата по-лесни, точно обратното. При подходящи условия обаче, с подходящ представител и впечатляваща песен, ако си свършим работата, България би могла да регистрира изключително представяне. България би могла и да победи. Дали това ще стане, зависи от нас - от собственото ни желание и собствените ни усилия.
Автор: Десислава Любомирова
