Вече 24 дни един човек, известен на мнозина, които все още се интересуват от територията, наречена "България", притиска властта. И я притиска по може би единственият мирен начин, на който отговор (засега) няма.
ЗАЩО НИКОЛАЙ КОЛЕВ-БОСИЯ ОБЯВИ ГЛАДНА СТАЧКА?
Николай Колев-Босия обяви гладна стачка. Той няма да сложи и залък в устата, докато транспортният министър Ивайло Московски не подаде оставка и докато сегашното Народно събрание не го последва. Колев иска оставката на Московски, защото, както твърди той, уволнени за корупция служители на Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация" са възстановени на работа, а практиката на масово купуване на шофьорски книжки, заради която са освободени първоначално, продължава. Конкретно на специална пресконференция за инициативата на Босия бяха посочени имената на Симеон Арнаудов, бивш шеф на агенцията, който стана директор на ЦГМ, както и заместникът му Анастас Тодоров, вече част от управлението на "Софийски имоти", наследникът на Арнаудов Валентин Божков, както и следващият в редицата директори Цветелин Цветанов, който отиде на съд за подкуп.
Не знам дали пътят на Босия е правилният – всеки решава сам за себе си. Но дори един човек да реши като Босия, нещата ще започнат да придобиват ... не знам каква дума да ползвам. Защото Колев всъщност е изразител на най-силното чувство в България – на чувството, че ни писна. Писна ни хора от едно управление, което е все на власт от 2009 година насам, с изключение на 1 година, да обясняват как положението е зле, но без тях ще е още по-зле. Писна ни измислената червена опозиция да се брои за алтернатива – защото тя имаше своите години и след 1989 година, горе-долу колкото и ГЕРБ, и я свърши същата. Писна ни, не искаме да ви слушаме, не искаме да ни (се) обяснявате – искаме да се разкарате, да се пръждосате, да изчезнете яко дим. Завинаги.
Страшно е, наистина. Уважавам решението на Босия, волята му да се бори за принципи, защото това е най-трудното нещо в този живот. Не мога обаче да го гледам как си отива. Не мога като него, макар че изглежда трябва. И не виждам как дори с такава саможертва той ще помогне за истинска промяна – защото съм загубил вяра, че такава промяна е възможна.
Босия изглежда абсолютно решен да отиде до самия край – дали ще е гладна смърт или оставки, ще видим. Той е категоричен – духът е по-важен от тялото. А в България не остана дух. Останаха обаче мъченици, които могат и да намерят точно духът. Да го намерят за такива като мен, които не понасят да дават и другата буза. Сигурен съм, много сме. Просто трябва да забравим наученото в предмета "Не ни пука". А дотогава – лудите, лудите, те да са живи! Защото не може все да е "Пази, Боже, сляпо да прогледа"!
Автор: Ивайло Ачев
